Определение № 83 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 901/2009 г.

Производството е образувано по молба за отмяна по чл.303 ал.1, б.”а” ГПК от В. Л. М. и Г. Л. М. от гр. С., срещу влязлото в сила решение № 1423/06 от 23.11.2006 г. по гр.д. № 2482/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV”а” г.о.,с което е оставено в сила решение от 15.06.2005 год.по гр.д. № 3360/03 год. на СГС,ІІ „а” отд. Представят договор от 30.08.1963 год.на СГНС,стопанско управление”Ж”. Поддържа се,че документът е ново писменно доказателство,което установява нови обстоятлства,които не са били известни на страната по време на разглеждането на делото. Моли се за отмяна на решението и се прави искане за спиране на” изпълнението на обжалваното дело”. Ответникът по молбата за отмяна – С. о. ,район”О” не заявява становище по чл.306 ал.3 ГПК за нейната допустимост. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Касационното решение, предмет на молбата за отмяна, е постановено на 23.11.2006 г. От момента на постановяването му текат сроковете по чл.305 т.1 ГПК, в рамките на които страните могат да поискат отмяна, на някое от основанията по чл.303 ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 08.10.2008 г. и е просрочена спрямо максимално допустимия законен срок по чл.305 ГПК. Поради това тя следва да се остави без разглеждане,а искането за спиране не следва да се разглежда. Водим от изложените съображения и на основание чл.234, ГПК, Върховният касационен съд, петчленен състав,