Определение № 694 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 611/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Постъпила е частна жалба от С. Д. С. от[населено място], против разпореждане без номер от 29 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 774 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г., с което частната касационната жалба на С. С. против определение № 1023 от 15 юни 2010 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, е върната. В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно, защото се основава на незаконосъобразни изисквания на въззивния съд към частните жалби до ВКС – разпореждането е проява на неинформираност по отношение на дължимите държавни такси и на изискванията на ГПК по отношение на частните жалби до ВКС; ВКС вече безпроблемно е разгледал друга жалба на частния жалбоподател, без да е изисквано да се прилага чл. 280 ГПК и държавна такса от „два пъти по 15 лева”. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С атакуваното разпореждане съдът е приел, че касаторът не е изпълнил в срок указанията за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба. Атакуваното разпореждане е правилно. След постъпването на частната касационната жалба срещу решението, въззивният съд извършил проверката по нейната редовност и с разпореждане от 15 юли 2010 г. указал на касатора да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания, да представи изложение за основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, частната жалба да се приподпише от адвокат с приложено пълномощно и да представи документ за внесени по сметката на ВКС допълнително още 15 лева държавна такса до пълния дължим размер такава в производството по чл. 288 ГПК. Подадената от С. С. частна жалба от 5 юли 2010 г., е срещу въззивно определение, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му на компетентния административен съд в[населено място]. В указания срок частният жалбоподател не отстранил посочените му от съда недостатъци в частната му касационна жалба. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на закона в чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК – не е представил поправена частна касационна жалба, приподписана от адвокат с изложение на касационните основания и изложение на основанията, на които смята, че жалбата следва да бъде допусната до касационен контрол. Макар прецизността на изложението да не може да бъде преценявана от въззивния съд, той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – досежно наличието на всички елементи по чл. 284 ГПК, съобразно препращащата норма на чл. 274 ал. 3 ГПК. След като съдът е изпълнил задължението си да укаже на касатора, че е необходимо да уточни основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, основанията за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и да изпълни изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК за приподписване на касационната жалба, то въззивният съд е спазил закона. Неправилно съдът е изискал от частния жалбоподател да внесе държавна такса по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В разглеждания случай производството е по частна жалба, поради което се прилага правилото на чл. 19 от посочената Тарифа и дължимата държавна такса е от 15 лева. При констатираните други пороци на частната касационна жалба обаче като краен резултат връщането на жалбата поради неотстраняването им е правилно. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,