Определение № 118 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2016 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] с искане за изменение на постановеното по делото определение №.252/30.03.17 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че присъдените на ответната страна такива не се дължат - в приложения договор за правна помощ се съдържа отразяване, че след плащането ще бъде издадена данъчна фактура, а такава не е представена. Ответната страна [фирма] оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Присъдените с определението разноски се дължат, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие се съдържа изрично отбелязване, че уговореното възнаграждение /което е и намалено от съда като прекомерно до минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ е платено при подписването му от [фирма]. Действително, в договора се съдържа запис, че след получаване на плащането се издава данъчна фактура, която удостоверява сделката. В случая, обаче, договорът за правна защита и съдействие е сключен в писмена форма-която съставлява достатъчно доказателство за сключването на сделката и може да удостоверява както, че разноските са са платени, така и че са само договорени. В настоящата хипотеза фактът на плащането е отразен в договора и той има характер на разписка за полученото плащане /в този смисъл и т.1 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК на ВКС/. При наличието на изричен запис в този смисъл, евентуално издаване или неиздаване на данъчна фактура е ирелевантно за доказване на плащане за целите на реализиране на отговорността за разноски в гражданското съдопроизводство. Молбата по чл.248 ГПК за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователна е следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът