Определение № 541 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 448/2009 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от К. - С. срещу определение № 26/2008 г., постановено по ч.гр.д. № С 14/2008 г. на Софийския апелативен съд. С него е отказано да се допусне обезпечение на бъдещ иск срещу Ц. П. П., С. П. Ш. и П. Н. П. по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИПД/ чрез възбрана на недвижим имот и запор на лек автомобил. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по частната жалба Ц. П. П., П. Н. П. и С. П. Ш. не са отговорили в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. За да постанови определението, въззивният съд е установил, че Ц. П. П. е осъдена с влязла в сила на 13.07.2005 г. Присъда № 61 от 20.05.2003 г. По нохд № 234/2001 г. на Хасковския окръжен съд за извършено на 09.01.1995 г. престъпление по чл. 203 НК, вр. чл. 201 НК за присвояване на 200 000 щ.д. с левова равностойност 13 383 200 неденоминирани лв. За проверявания период от 1988 г. до 2002 г. Ц. П. и съпругът й П. П. са придобили законни доходи в размер на 1266 МРЗ; обичайните разходи са 1358 МРЗ, като придобитото имущество – недвижим имот и лек автомобил са на обща стойност 1984 МРЗ. Съдът е приел, че така придобитото имущество за проверявания период е на значителна стойност по смисъла на пар 1, т. 2 ЗР ЗОПДИППД. Направил е извод, че относно недвижимият имот не може да се направи основателно предположение, че е придобит от престъпна дейност. Престъплението, за което Ц. П. е осъдена е извършено на 09.01.1995 г., докато имотът е закупен преди това – на 16.11.1994 г. и изцяло заплатен при сключване на сделката. Автомобилът е закупен след влизане в сила на присъдата – на 17.06.2002 г., но стойността му не представлява имущество със значителна стойност / 21 972 лв. или 220 МРЗ/. При тези данни съдът е намерил, че не се установява вероятна основателност на бъдещ иск по К., както и наличие на обезпечителна нужда. Определението е правилно. Развитите от касатора доводи относно проверката на съда в обезпечителното производство по ЗОПДИППД, както и за презумпцията по чл. 4, ал. 1 от същия са принципно верни, като апелативният съд не е приел нещо различно. Вярно е, че вероятната основателност на иска чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД се свежда до наличието на предпоставките на закона за обра зуване на производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Вярно е, също така, че е достатъчна липсата на законов източник на придобиването, за да се предположи вероятната връзка. В случая, обаче не е достатъчно да се предположи връзка между придобиването на имот с някаква престъпна дейност, а именно с тази, за която е осъдена Ц. П. Престъплението е еднократно извършено действие на 09.01.1995 г. и няма как да се направи дори вероятна връзка със закупуването преди това на апартамент № 13 в гр. С., р-н «Лозенец». Такава връзка не може да се направи и с покупката на имота в с. Б. през 1993 г. от Ц. П. и съпруга й, за да се предположи, че и получена от продажбата му през 1994 г. цена, вложена за погасяване на цената по сделката за апартамента в С., е от придобита от престъпната дейност по чл. 203, вр. чл. 201 НК. Вярно е, че не се изисква пряка връзка между придобиването на имуществото с престъпната дейност, но е нужна поне косвена /чл. 1 ЗОПДИППД/, а според материалите и изнесеното от самата комисия, такава в настоящото производтво не може да се направи. Молителят и не твърди някакви факти и обстоятелства, които да дадат основание да се предположи, че закупеният преди присвояването на 200 000 щ.д. апартамент е придобит по някакъв начин от тази пристъпна дейност. Цената на имота е заплатена изцяло и в брой при сключване на сделката. Стойността само на придобития лек автомобил, според вложения от закона смисъл, не е имущество на значителна стойност. В заключение, обоснован се явява извода на апелативния съд, че бъдещият иск за отнемане на апартамент в гр. С. и на лек автомобил М. «Кадиллак С. Д., като придобити от престъпната дейност на Ц. П., за която е осъдена с присъда по нохд № 234/2001 г. на Хасковския окръжен съд не е вероятно основателен. Проверката, която съдът прави в обезпечителното производство, включително и по ЗОПДИППД цели да установи допустимостта и вероятната основателност на обезпечения иск. МОТИВИРАН от горното, съдът