Определение № 5318 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против решение № 49/26.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 737/2023 г. от състав на ОС – Перник. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че отрицателния установителен иск е основателен за сумата от 8 833,06 лева, като е постановил решение в този смисъл. Съдът е приел, че с раздел IX на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) е възложено на оператора правото да извърши преизчисление на потребеното количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. На оператора е предоставено и титулярството върху вземането за стойността на неизмерената енергия като технологичен разход - чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Правното основание на вземането произтича от чл. 183 ЗЗД - касае се за вземане за реално потребена електрическа енергия, чийто размер, когато не е точно установим, се презумира от правилата на раздел IX на ПИКЕЕ или се определя от съда по реда на чл. 162 ГПК. Фактическото основание, обуславящо възникването на това вземане, предполага установено неправилно отчитане на средството за търговско измерване, а размерът на вземането се определя в зависимост от това дали е установена външна намеса или неправилното измерване се дължи на техническа неизправност. От систематическото тълкуване на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ съдът е приел, че формулата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ се прилага при външно въздействие върху СТИ, а формулата на чл. 52 - при техническа неизправност. Доставената, но неотчетена електрическа енергия следва да бъде заплатена независимо от причината за нейното неизмерване, като този правен извод следва както от задължението на купувача съгласно чл. 183 ЗЗД да заплати закупената стока, така и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Затова е прието, че предвидената в чл. 52 ПИКЕЕ формула за изчисление на неизмерената, но доставена електрическа енергия в хипотезата на техническа неизправност на електромера има за цел да се установи възможно най-близкото до действително потребеното количество. Изчислението се извършва за периода от проверката до момента, в който СТИ е спряло да отчита, или до предходния регулярен отчет, като се определя средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година. Съгласно чл. 162 ГПК когато едно спорно вземане е доказано по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. По тези съображения - за да обезпечи приложението на чл. 52 ПИКЕЕ, въззивният съд е назначил служебно съдебнотехническа експертиза. Въз основа на обсъденото заключение на тази експертиза се установи, че изчислена по реда на тази разпоредба чл. 52 ал. 1 т. 2 ПИКЕЕ, стойността на потребената електрическа енергия възлиза на 1,62 лв. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, като се твърди, че по тях е допуснато от страна на въззивния съд противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се сочат и правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първите два въпроса, поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се отнасят до това, необходимо ли е да се изследва причината, поради която техническото средство не отчита количеството електроенергия и следва ли да е налице външна намеса върху същото средство, за да се приложи правилото на чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Сочи се противоречие на възприетото от състава на въззивния съд с решение № 118/18.09.2017 г., постановено по т.д.№ 961/2016 г.. С цитираното решение на ВКС е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./. В случая не е прието от страна на въззивния съд, че следва крайният снабдител на електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му, поради което не е налице соченото от касатора противоречие като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е приел единствено, че за да се приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ следва да е установено външно въздействие върху СТИ, без съда да е приел, че следва да се доказва виновно поведение на абоната в тези случаи, а формулата на чл. 52 от правилата се прилага при техническа неизправност на средството за измерване на количеството електрическа енергия. Правните въпроси, свързани с приложението на чл.52 ПИКЕЕ, се твърди че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неизправностите както по чл. 50, ал. 1, така и по чл. 52 от ПИКЕЕ са "несъответствия на СТИ с метрологичните и/или техническите характеристики", предвидени в чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ и изискват изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. В случаите на техническа неизправност на СТИ, поради което използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по реда чл.52 ПИКЕЕ, по приоритетен ред. В тази част нормите на ПИКЕЕ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по тяхното приложение е налице и съдебна практика / Решение № 3686 от 26.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 199/2024 г., III о. и др./. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на процесуалния представител на ответника по касационната жалба се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл.38 ЗА, предвид обема на осъществената защита, изразяваща се в подаването на писмен отговор на касационната жалба. Водим от горното, състав на ВКС