Определение № 735 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 674/2012 г.

Производството е по 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Е. К. Х. и Б. Б. Х. чрез адв. Й. Г. и адв. В. М. от АК – София срещу определение № 212/01.06.2012 г. на състав на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение по гр.д. № 296/2012 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни лица и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение е върната касационната жалба на Е. К. Х. и Б. Б. Х. срещу решение № 199/03.06.2011 г. на Пернишки окръжен съд, поправено с решение № 35/29.12.2009 г., постановени по гр.д. _ 628/2010 г. поради необжалваемост на въззивния съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е правилно. Въззивният съд се е произнесъл по положителен установителен иск за собственост. Искът е оценяем и спорът е граждански. В случая, цената на иска е под 5000 лв. В частната жалба Е. К. Х. и Б. Б. Х. поддържат, че с исковата молба е представена данъчна оценка от ищеца, а не от тях и е за имот, различен от процесния, а също, че е оценката актуална към 2008 г. Твърдят, че са възразили срещу цената на иска в срок пред първата инстанция. Считат, също така, че е касационният съд е следвало да съобрази доводите им във връзка с удостоверението за данъчна оценка, изложени в касационната жалба /т. ІІІ/. Тези съображения са неоснователни. За преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК от значение е цената на иска, а тя се сочи от ищеца. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът, но не по-късно от срока по чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК, определя цената на иска. По делото подобно несъответствие не е констатирано. Посочената в исковата молба цена е съответна на представената по делото данъчна оценка, което е според правилото на чл. 69, ал. 1, т.2 ГПК. Дали удостоверението касае спорния имот е възражение, което е следвало да се направи до приключване на първото заседание по делото. Такова или друго, свързано с цената на иска възражение не е правен от ответниците Х. нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание. Едва в касационната жалба се твърди, че удостоверение от 27.02.2008 г., представено с исковата молба касае друг имот и то, във връзка с доводите, че документа не може да служи като доказателство, че ищецът е плащал данъци за спорната вещ, съответно, че е упражнявал фактическа власт и е придобил по давност имота. Няма твърдения, че цената е друга и най-вече, че следва да се определи в размер над 5000 лв., което е същественото в случая. Незаявените в срок възражения срещу цената на иска, която е и реквизит на редовната искова молба, се преклудират. Спор не може да се повдига по-късно, включително и по реда на касационно обжалване. Евентуалната промяна в условията или в законодателството при които се определя цената на иска, също не влияят върху вече определената цена, съответно родовата и функционална подсъдност на спора, съответно дължимите държавни такси. Правилно в обжалваното определение, като е установено, че цената на иска е под 5000 лв., е приложена хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г. Промяната в процесуалния закон не засяга единствено висящите касационни дела - при подадени касационни жалби до 20.12.2010г. Касационната жалба на Х. е след тази дата и е недопустима. В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение