Решение № 13356 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6759/2012 г.

Решение № 13356 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6759/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Димитър Петров Величков и Веселин Петров Величков, двамата от гр. София, срещу решение № 1431/16.03.2012 г., постановено по адм. д. № 8092/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата им срещу Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в оспорената й част касаеща имоти с идентификатори 68134.4094.753, 68134.4094.749 и 68134.4094.101, с произтичащите от това последици. Ответницата Миросвета Димитрова Василева от гр. София, чрез процесуалните си представители в писмен отговор, в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът, кмет на СО - район "Младост", в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага да се уважи. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Димитър Петров Величков и Веселин Петров Величков, срещу Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на район "Младост", Столична община, в посочените в нея граници, в оспорената й част касаеща имоти с идентификатори 68134.4094.753, 68134.4094.749 и 68134.4094.101 относно местоположението на границите между тях. За да постанови решението си съдът приел, че в процедурата по издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, приложими в случая, както и че законосъобразно са взети предвид приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /наричана по-долу наредбата. Приел също така, че в случая кадастралните граници на имотите, предмет на оспорване, са заснети по съществуващите на място материализирани граници и че административният орган не е бил уведомен за наличния спор, воден между, поради което не е допуснал нарушение на материалноправна норма за означаването на границата с условен знак съгласно чл. 43, ал. 2 от наредбата. Решението е правилно. По делото безспорно е установено от заключението на вещото лице, че кадастралните граници между имотите, предмет на оспорване, са нанесени по съществуващите на място материализирани граници с огради - една част тухлена и друга част с телена ограда на бетонови колове. Чл. 14, ал. 1 от наредбата /редакция към момента на издаване на заповедта/ е посочил приоритетно източниците за заснемане на кадастралните граници на имотите, като същите се прилагат по тяхната поредност, с оглед наличието им за всеки отделен случай. При наличие на дадена хипотеза, изключва се прилагането на последващите такива по поредността им в посочения текст. В конкретния случай правилно съдът е приел, че е приложима хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от наредбата, тъй като жалбоподателите не са означили по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположението на границите върху терена или граничните точки, поради което приложима е т. 2 на същия текст, като са взети предвид съществуващите на място материализирани граници. Наличието на тази хипотеза изключва вземането предвид на предходни кадастрални карти, одобрени регулационни планове и пр. Освен това административният орган е задължен да нанесе съответна кадастрална граница с условен знак за спорните граници, когато наличието на такъв спор се удостоверява пред него с документ, издаден от съда. В случая жалбоподателите не са представили такъв документ пред административния орган при изработването и одобряването на кадастралната карта, поради което за случая правилно границите са нанесени без условен знак за спорни граници. Представянето на доказателства в съдебното административно производство по оспорване на заповедта за одобряване на кадастралната карта, не води до нейната незаконосъобразност, след като такива не са представени пред административния орган, поради което не е нарушен от него чл. 43, ал. 2 от наредбата. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Решението като валидно, допустимо и постановено в съответствие на материалния закон, следва да се остави в сила. На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 300 лв, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Представените писмени доказателства с касационната жалба не са такива по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, тъй като същите се намират и в производството на първоинстанционното дело, както и с тях не се установяват твърденията в касационната жалба. Настоящата инстанция е на становище, различно от това на първоинстанционния съд, само по отношение на изложеното в мотивите към решението, че и при изготвяне и одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35 - 49 ЗКИР, административният орган може да нанесе кадастрални граници с условен знак за спорна граница, но само при наличен съдебен спор за материално право и ако пред него се представи документ за това от съда, а не само по реда на чл. 53 и сл. ЗКИР.