Решение № 7391 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2021 г.

Решение № 7391 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", чрез процесуален представител Р. С. - началник на отдел "Правно обслужване", срещу решение № 361 от 20.01.2021 г. по адм. дело № 2696/2020 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на В. М. е отменена негова Заповед №ЧР - 11- 168/17.02.2020 г. за прекратяване служебното правоотношение на служителя, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. С доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответната страна – В. М., чрез процесуалния си представител адв. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, пето отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя Заповед №ЧР - 11- 168/17.02.2020 г. за прекратяване служебното правоотношение на В. М., на длъжност началник на отдел "Почивно дело в страната и чужбина" в Главна дирекция "Военно - почивно дело и военни клубове" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", с ранг IV - ти старши, считано от 18.02.2020 г., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на атестирането, в нарушение на материалния закон и неговата цел, което е довело до опорочаване на крайната оценка, послужила като материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е изложил подробни мотиви, че допуснатите нарушения засягат етапа на изготвяне на работния план и етапа на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Относно индивидуалния работен план съдът е приел, че не отговаря на изискванията на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл. и на чл. 9, ал. 2 от НУРОИСДА, посочените в него цели не са конкретизирани, а възпроизвеждат задължения от длъжностната характеристика, липсват измерими по обем, качество и срокове критерии за постигането им, не са посочени и конкретни срокове. Междинната оценка съдържа общи изводи, като е общо формулирана и забележката за занижен контрол при спазване на Наредба № Н - 9/18.03.2011 г. Според съдът годишната оценка на изпълнението не е съобразена с целите по индивидуалния работен план, поради липса на конкретни срокове в него, времевите критерии са неприложими. Прието е, че е налице и нарушение на чл. 18, ал. 1 от наредбата и при годишната оценка не е съобразена тази разпоредба, изискваща оценяващия ръководител да извърши оценка на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Според съдът поради допуснатите нарушения в процедурата по оценяването не са постигнати и основните цели на оценяването на държавните служители, поради което и поставената крайна оценка "неприемливо изпълнение" е необоснована. Решението е правилно. Чл. 107, ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година и за служителите на ръководни длъжности, каквато в случая е заемал държавния служител, включва следните етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода; 2. междинна среща и 3. заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Годишната оценка следва да отразява степента на изпълнението на целите на индивидуалния работен план и показаните компетентности за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16-20 от НУРОИСДА). Съдът правилно е приел, че в конкретния случай процедурата по атестиране е проведена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При изготвяне на индивидуалния работен план е нарушена разпоредбата на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл и чл. 9 от НУРОИСДА. Съобразени с доказателствата по делото и обосновани са изводите на съда, че в индивидуалния работен план са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, което е довело до нарушение и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Видно от съдържанието на индивидуалния работен план се установява формулиране на цели, които са лишени от конкретика, които също така в значителна степен преповтарят преките задължения на жалбоподателя по длъжностната характеристика, а по отношение цели 1, 4 и 5 от плана е налице и пълна идентичност със задълженията по раздел 5 Преки задължения, посочени в т. 5. 1, 5. 3, 5. 5, 5. 6, 5. 9 от длъжностната характеристика. Критерият "изготвени карти, обработени преписки и доклади в отдела", посочен като критерий за оценяване по всички седем цели в индивидуалния работен план не съдържа конкретни измерители и няма как да бъде приложен. Посоченото препятства обективното оценяване, което следва да отчита степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. На проведената междинна среща на 17.07.2017 г. е отчетено преобладаващо добро изпълнение на поставените цели. Изрично е посочено, че изпълнява целите в индивидуалния работен план, изпълнява поставените задачи, като проявява задълбоченост при изпълнението им, както и че проявява инициативност и гъвкавост при изпълнение на функциите и задълженията. Единствената забележка - коментар на оценяващия ръководител е, че от страна на служителя е занижен контрола по спазване на Наредба Н - 9 от 18.03.2011 г. Правилно е отбелязано от АС, че този коментар е общ и не почива на конкретни факти, както и не са отбелязани и набелязани конкретни действия, за да се подобри работата на служителката при изпълнение на плана, както и че от страна на оценяващия ръководител не са набелязани конкретни действия за подобрение, съгласно изискването на чл. 12, ал. 3 от НУРОИСДА. Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че в случая годишната оценка на държавния служител е изготвена, без да е проведена заключителна среща съгласно изискването на чл. 13 от НУРОИСДА. В административната преписка не се съдържат доказателства за проведена заключителна среща по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, при която оценяваният да представи основните си постижения, евентуално възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка на изпълнението, която среща да предхожда изготвянето на годишната оценка. Приложеният формуляр не съдържа данни за насрочена, нито за проведена такава среща, а единствено данни за предоставянето му за подпис на вече изготвената оценка. Попълненото възражение във формуляра срещу оценката на оценяващия ръководител не замества провеждането на заключителна среща. Именно за постигане на целите на оценяването, в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от НУРОИСДА са очертани насоките, от които да се ръководят участниците в заключителната среща, а в ал. 4 на същия член изрично е предвидено, че след провеждането на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка. Правилен е и изводът на съда, че поставената на държавния служител крайна оценка "неприемливо изпълнение" е необоснована, предвид констатираните множество нарушения във всеки един от етапите на атестирането, с което е допуснато нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Следва да се посочи също така, че изложените в годишната оценка съображения на оценяващия ръководител, макар и пространни по изложението си, не съдържат по същество конкретни факти и конкретни задължения, които да не са изпълнени от служителката и те да са такива, залегнали в индивидуалния работен план. В по - голямата си част, изложените от оценяващият ръководител мотиви, касаят наложени на служителката дисциплинарни наказания, "наблюдения" за неспазване на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, които биха обусловили ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, но са изцяло неотносими към изводите за поставената възможно най - ниска оценка от атестирането. Предвид допуснатите нарушения при изготвяне на работния план и при оценяването съдът е достигнал до правилен краен извод, че получената от държавния служител годишна оценка е определена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не може да обоснове изпълнението на материалноправните предпоставки за прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването, административният съд е постановил правилно решение за отмяна на оспорената заповед, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация, следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Възражението за прекомерност на същото, направено от касатора е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 3 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Упълномощеният процесуален представител, адв. Г. е изготвила отговор на касационната жалба, представила е допълнителни писмени бележки и се е явила в проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция. Процесуалното представителство е реално осъществено и предвид фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно високо над предвидените в посочените разпоредби минимални размери.