Определение № 5812 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3288/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 16606/18.06.2024г., подадена от Е. Л. К., чрез процесуалния представител адвокат Я. Т. от САК, срещу решение № 571, постановено на 14.05.2024 г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, по в. гр. д. № 3333/2023г., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4300/31.07.2023г. постановено по гр.д.№ 3561/2022г. на Софийския градски съд, ГО, 17 състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. Б. С. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в коментар, направен в социалната мрежа „Ф.“ от 31.03.2022г., на страницата на г-н Г. Г., препечатано и разпространено от сайтове „Топспорт“ и „Спортал“, съдържащо изразите: „Задълженията му само към моето семейство са огромни. Не сметна за нужно да връща дадени от нас заеми за една „малка” и „незначителна“ сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян“, „... този господин, който няма нормален работен ден, съпругата му - също. Но пък цял живот е бил на хранилка някъде. И сега е още.“, „Колко хора получават пари за спане, софри и далавери.“, „Голям футболист и изключително нисък човек!“, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1.Противоречи ли със задължителната практика на Върховния касационен съд, решение на въззивна инстанция, при което съдът не е основал акта си въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност? Кои факти за установяване на авторството подлежат на доказване в съдебни производства за обезщетения за обида и клевета, чрез изявления в социални мрежи? Длъжен ли е съдът да прецени и обсъди всички събрани по делото доказателства, обосноваващи авторството на дадена публикация („коментар“) в социалната мрежа „Ф.“? По въпроса касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/ 2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 149/28.12.2017г. по т. д. № 1604/2016г. на ВКС, II т.о. и други.

2 .Индиция за авторство ли е съзнателното бездействие на лицето, което е разгласило неистински позорни обстоятелства за адресата на публикацията си, с цел уронване на честта, достойнството и доброто име на последния? По въпроса касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на решение № 50110/25.10.2022г. по гр. д. № 4589/2021г., ГК, I г.о. на ВКС.

3.При какви обстоятелства, определени изказвания излизат извън обхвата на свобода на словото, под формата на оценъчни съждения, и представляват обида и клевета? По въпроса касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на определение №50485/ 25.12.2022г., II г.о. на ВКС по гр. д. № 1608/2022г., решение № 85 от 23.03.2012г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, IV г.о. на ВКС, решение № 86 от 29.01.2010г. по гр. д. № 92/2009г., ГК, II г.о., решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ГК, IV г.о. на ВКС, решение № 369/2015г. по гр. д. 2098/2015г. IV г.о. на ВКС, решение №73/05.02.2024г. по гр.д. №679/2023г., II г.о. на ВКС, решение № 253 от 29.01.2014г. по гр. д. № 1251/2012 г., III г.о. на ВКС.

4.Необходимо ли е да се доказва установяването на конкретен брой лица, до които е достигнала публикация, под формата на коментар в социалната мрежа „Ф.“? Налице ли е критерий, който да е водещ при определяне на броя лица, до които е достигнала публикация, под формата на коментар в социалната мрежа „Ф.“, в зависимост от това дали коментара е направен от „Ф. страница“ или „Ф. профил“? Какво е съдържанието на термина „публично“ в правен смисъл, и какви доказателствени средства биха могли да се съберат за доказването му? Влияе ли върху определяне размера на дължимото обезщетение факта, че публикация, под формата на коментар в социалната мрежа „Ф.“, е достигнало до неограничен брой лица? По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Ограничава ли се правото на защита на лицата, търсещи закрила на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД, при нанесена обида чрез публикация във „Ф.“, поради фактът че потребителите на социалната мрежа в качеството си на собственици на съдържанието, което споделят в платформата, биха могли във всеки един момент да променят публикациите си, включително да ги изтрият? Ако такава публикация бъде изтрита от нейния автор, то съдът приема ли, че тя никога не е съществувала в правния мир — въпреки че, многократно е препубликувана в електронни издания и периодичния печат, посредством „екранна снимка“, която е запазила автентичността на автора на публикацията и нейното съдържание? По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Б. С., чрез процесуалния си представител адвокат В. П.-С. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД. Ищецът Е. Л. К. в исковата молба е изложил твърдения, че на 31.03.2022г. ответникът А. С. е публикувал свой коментар на фейсбук страницата на Г. Г. с текст: „Пълна и точна истина. Заставам с името си зад всичко написано от г-н Г.. Само аз мога, без да се притеснявам, да приложа три Изпълнителни листа срещу г-н К.. Задълженията му само към моето семейство са огромни. Не сметна за нужно да връща дадени от нас заеми. Върнал е част от задълженията си с дълги и тежки дела. А за една „малка” и „незначителна“ сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян вече 11 години. Това е непогасена част от заемите. Аз и съпругата ми сме работили и сме изстрадали тези пари. Не като този господин, който няма нормален работен ден, съпругата му - също. Но пък цял живот е бил на хранилка някъде. И сега е още. Как се пуска този кокал. Колко хора получават пари за спане, софри и далавери. Ще попитат някои хора защо мълчах досега. Водихме дела, не трябваше да се шуми. Това е човекът, който навреди морално и финансово на мен и семейството ми. Нито за секунда не е съжалил за постъпките си. Този човек спи спокойно, без никакво чувство за вина и отговорност. Мога да покажа на заинтересованите официални документи. Нека всеки, който прочете този пост, да прецени иска ли бг футбола да бъде ръководен от такива хора. Голям футболист и изключително нисък човек!“. Твърдял, че ответникът още веднъж потвърдил думите си пред изданието „ТОПСПОРТ“ и добавил: „К. и К. П. ме измамиха“. Сочел, че горните изявления са публикувани на 31.03.2022г. на сайтове „Спортал” и „Топспорт“, като са препечатани и в други сайтове. Твърдял, че ответникът е направил публични изявления пред различни медии, в които изложил абсолютно неверни и тенденциозни твърдения, които са обидни и клеветнически. Изложил съображения, че думите: „задълженията му към моето семейство са огромни, за една малка и незначителна сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян“ са неверни и целящи да засегнат доброто му име. Навел довод, че думите: „този господин няма нормален работен ден, съпругата му - също, но пък цял живот е бил на хранилка някъде, и сега е още”, също са неверни и накърняват личните права и интереси. Изразите, употребени от ответника: „как се пуска този кокал. Това е човекът, който навреди морално и финансово на мен и семейството ми” са възприети от ищеца като изключително неверни, клеветнически, обидни, тъй като са пряко адресирани към широк кръг публика именно с цел да го уязвят и засегнат. Навел е довод, че публикуваните изявления са възприети лично от ищеца като обидни и като засягащи честта, доброто му име, самочувствието му като човек, спортист и обществена личност. В резултат на изявленията изпитал нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството. Изявлението на ответника е широко разпространено, като е уронило престижа на ищеца, дискредитирало е доброто му име като футболист, футболен деец заемал ръководни длъжности и към момента член на ИК на БФС. Претендирал сумата 26 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, накърняване на доброто име, от обидни и клеветнически твърдения съдържащи се в коментар на ответника във фейсбук страницата на Г. Г., препечатано и разпространено от сайтове „Топспорт“ и „Спортал“, ведно със законната лихва от 31.03.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът А. С. е оспорил иска по основание и размер, както и изцяло е оспорил авторството на коментара под изявление в чужда фейсбук страница, Оспорил да е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищеца в негово присъствие. Позовавал се на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията, според която „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Поддържал, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Твърдял, че негативните оценки, направени при спазване ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. Посочил, че дори и да е направено процесното изказване, следва да се държи сметка в какъв контекст е направено и за евентуален метафоричен изказ, а не за твърдение за факт, поради което не се изследва неговата истинност. Навел е довод, че верността на мненията, които съдържат оценка не подлежат на доказване. Поддържал, че оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. Поддържал, че твърдяната публикация не е целяла да обиди личността, а давала мнение относно живота и обществените събития и макар да не е добре приета от ищеца, не можела да се приеме за обида. Твърдял, че същата не надхвърля конституционно гарантираното право, тъй като липсва противоправно засягане на достойнството на ищеца. Твърдял, че страните са публични личности осъществяващи дейност в една и съща област, познавали се от години, както и семействата им. Били са в приятелски отношения, които в последствие се влошили и към настоящия момент противоречията им са предмет на множество съдебни дела.

В проведеното от първоинстанционния съд първо по делото открито съдебно заседание на 14.03.2023г. чрез процесуалния си представител е заявил, че не е автор на посочените публикации и е представил разпечатка от първата страница от „Ф.“-страницата си, която е приета като доказателство по делото без да е била оспорена.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 31.03.2022г. е направена публикация от Ф. профил на лице, представило се в социалната мрежа „Ф.“ с имена Georgi G., съдържаща критика към Е. К., в качеството му на член на ръководството на БФС. Прието е, че към този момент е ноторно известно, че е бил налице спор в БФС за смяна на ръководството и вписване на Д. Б. на мястото на Б. М., което вписване е обжалвано от ищеца Е. К., в контекста на който спор са били направени и процесните онлайн коментари. Констатирано е, че в направените под публикацията коментари от трети лица, се твърди да има такъв с автор А. С., който е бил изтрит, но запазен чрез скрийншот с телефон на ищеца, съдържащ клеветнически и обидни твърдения по адрес на К.. Посочено е, че от разпечатка от интернет страницата на Спортал.бг на адрес: https://sportal.bg/news-2022033107434328543 е установено публикувана статия със заглавие: “Бивш треньор на Ц. твърди, че Е. К. му дължи 300 000 евро” от 31 март 2022г., 10:43ч. като е заявено, че бившия наставник на Ц. А. С., е излезнал с коментар на стената на Г. Г. във „Ф.“ във връзка с Е. К.. Процесното изявление, за което се твърди да принадлежи на А. С. е публикувано дословно, без редакторска намеса, както следва: „Пълна и точна истина. Заставам с името си зад всичко написано от г-н Г.. Само аз мога, без да се притеснявам, да приложа три Изпълнителни листа срещу г-н К.. Задълженията му само към моето семейство са огромни. Не сметна за нужно да връща дадени от нас заеми. Върнал е част от задълженията си с дълги и тежки дела. А за една „малка” и „незначителна“ сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян вече 11 години. Това е непогасена част от заемите. Аз и съпругата ми сме работили и сме изстрадали тези пари. Не като този господин, който няма нормален работен ден, съпругата му - също. Но пък цял живот е бил на хранилка някъде. И сега е още. Как се пуска този кокал. Колко хора получават пари за спане, софри и далавери. Ще попитат някои хора защо мълчах досега. Водихме дела, не трябваше да се шуми. Това е човекът, който навреди морално и финансово на мен и семейството ми. Нито за секунда не е съжалил за постъпките си. Този човек спи спокойно, без никакво чувство за вина и отговорност. Мога да покажа на заинтересованите официални документи. Нека всеки, който прочете този пост, да прецени иска ли бг футбола да бъде ръководен от такива хора. Голям футболист и изключително нисък човек!”. Посочено е, че изявлението-коментар от Ф. е препечатано от други електронни медии, както следва: 1. в сайта на „Спортлайв” (Sportlive.bg) от 1 април 2022г. под заглавие „Скандалът между А. С. и Е. К. се разгаря! Вчера специалистът направи коментар под публикация във Ф. на Г. Г.. В него С. обяви, че членът на Изпълкома на БФС му дължи сумата от 300 000 евро“, като в текста на публикацията се сочи, че С. е потвърдил пред журналисти от „Тема Спорт“, че постът му в социалната мрежа е автентичен. 2. Статия в електронното издание „Гонг“ (G..bg) от 31.03.2022г., в която е изложено, че бившият треньор на Ц. А. С. е излезнал с пост във Ф. във връзка с Е. К., като е цитирано в цялост процесното изявление на ответника.

Посочено е, че от заключението по приетата съдебно-компютърна експертиза, е установено, че в проверените от вещото лице публикации в различни спортни издания, като „Спортал”, „Гонг”, „Спортлайв”, „Топспорт” от 30.03.2022г. и от 01.04.2022г. съществуват статии в сайтовете на изданията, свързани с процесният коментар, като същите съдържат скрийншот (екранна снимка) от коментара на А. С.. Вещото лице е пояснило, че коментарът от Ф. представлява скрийншот (картинка) с наименование resize_on_the_fly.jpeg. Вещото лице е изследвало подробно мета данните в цитираните файлове, като същите са представени вдясно от скрийншотите, като е установило, че същите са автентични и отразяват публикации от 31.03.2022г. Пояснено е, че метаданните в PNG файловете са допълнителна информация, която се съхранява в самия файл и предоставя допълнителни подробности или настройки за изображението. По въпроса възможно ли е изразите, употребени като коментар под публикацията във Ф. профила на Г. Г. от 31.03.2022г., да бъдат споделени от интернет спортни сайтове, например „Спортал”, „Гонг”, „Спортлайв” или „Топспорт”, или препечатани от ежедневници на хартиен носител, вещото лице е заявило, че Facebook предоставя възможност за вграждане на коментари от платформата във външни уебсайтове. Според експерта, това означава, че коментарите, написани във Facebook, могат да бъдат показвани и вградени в страниците на други уебсайтове (напр. например „Спортал, „Гонг, „Спортлайв или „Топспорт). Външният уебсайт е свързан с Facebook и коментарите се съхраняват и управляват от Facebook. Пояснено е, че потребителите, които искат да публикуват коментари или да взаимодействат със съществуващите коментари, трябва да имат валидни Facebook профили или да използват алтернативни методи за вход, предоставени от Facebook. Поради факта, че коментарите се управляват от Ф. и потребителите му, и всяка публикация е възможно да бъде променена в бъдеще, голяма част от новинарските сайтове правят заснемане (скрийншот) на “важния” коментар в съдържанието на статията. В статиите, коментарите от Ф. от A. S. са публикувани като картинки тип скрийшот, заснети и запазени към 31.03.2022г. Посочено е, че от заключението е установено, че ответникът притежава профил с наименование на латиница A. S., създаден през 2014г., съществувал към 31.03.2022г., като този профил може да е различен от търсеният профил A. S., при което експертът е пояснил, че потребителите са собственици на съдържанието, което споделят на своите профили и във всеки един момент определено съдържание може да бъде променено или изтрито и когато потребител изтрие публикация в социална мрежа като Facebook, тя се премахва от публичното виждане и не е достъпна за другите потребители, както и за самият потребител- автор. Съобразено е, че според вещото лице може да има изключения или определени случаи, в които публикацията все още може да бъде видима от други потребители, например ако някой е споделил или направил скрийншот на публикацията преди да бъде изтрита, тогава тя може да бъде видяна през споделената версия или скрийншота. Посочено е, че към момента на проверката, извършена от вещото лице, профил с имена A. S., както и публикациите, заснети в скрийншот, не са открити във Ф.. Изложено е, че всяко физическо лице е възможно да притежава неограничен брой профили в социалната мрежа Ф., стига за всеки профил да предостави различен имейл акаунт. В частност и А. С. е възможно да е притежавал повече от един Ф. акаунт. Всеки потребител има възможност да променя профилната си снимка, както и името, с което да се представя в социалната мрежа Ф., по всяко време. Вещото лице е заявило, че статиите с процесното изявление в „Спортал“, „Гонг“, „Спортлайв“ и „Топспорт“ са публикувани като картинки „скрийншот“ заснети и запазени към 31.03.2022г. Пояснил, че е изследвана снимката, която е запазена в един от сайтовете, която снимка е запазена на 31.03.2022г. и върху нея не са извършвани манипулации, като снимката не е създадена с цел да наподобява такава публикация, тя е заснета от екран, което означава, че е имало такава публикация и медиите са направили моментна снимка от екрана на „Ф.“ профила. От дата 31.03.2023г. на профила на Г. няма нито една публикация от тази дата, съответно тази публикация също я няма, към момента на проверката. Посочено е, че ако вещите лица и хората работят с тези системи и имат достъп до базата данни, то би могло да се установи, дали е имало публикация и дали е била изтрита, но за съжаление нито „Ф.“, нито „Вайбър“ и т.н. дават достъп на външни лица, дори и със съдебна заповед до архиви и база данни. Те се съхраняват на сървър. С името А. С. се намира повече от един потребител. Посочено е, че според вещото лице е напълно възможно всеки, който има имейл адрес да създаде профил в интернет пространството за друг човек, всеки би могъл да създаде профил, да се кръсти както иска и да публикува съобщения от този профил. Модерни са т.нар. „тролове“, които работят на този принцип. Все още „Ф.“ не изисква идентификация с лични документи, въпреки, че в последно време при някои случаи се налага такава идентификация, като например ако някой предяви, че е с откраднат профил. Така същият трябва да представи много доказателства, че това е неговия профил.

Посочено е, че за установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Въз основа на гласните доказателства е прието за установено, че след като публикацията на коментара на А. С. във „Ф.“ срещу Е. К. през март 2022г., която била препечатана и разгласена в множество спортни сайтове, вестници, като „Спортал“, „Топспорт“, в-к „Галерия“, Е. К. бил силно засегнат и обиден от грозните думи по негов адрес. Посочено е, че свидетелката К. (съпруга на ищеца) е заявила, че съпругът й работи от шестнадесет годишен, стараел се да помага на хората и имал добро име в обществото, започнал да се терзае, чувствал се унижен, изгубил съня си, емоционалното и здравословното му състояние се влошило; от преживения стрес имунната му система се сринала, започнал да пие хапчета - успокоителни и за главоболие, зъбите му се разклатили. Заявила, че е уважаван в чужбина и конкретно в Португалия, където има стена на успехите му в музея на футболен клуб „П.“, както и в Германия, заради работата му в „Байрен М.“ и участието на отбора във финал за купата на УЕФА, за което бил допринесъл.

Посочено е, че свидетелят П. заявил, че е работил повече от тридесет години в БФС и познава и двете страни, като бил неприятно изненадан от публикациите в „Спортал“, и „Топспорт“ отразяващи изявлението на С. С. за К.. Скоро след тези публикации пили кафе заедно с Е., като в негово присъствие много хора звънели на ищеца да питат вярно ли е написаното. Е. К. се чувствал обиден, бил мълчалив и потънал в себе си. Пушел много и пиел по 2-3 кафета от стрес.

Съобразено е, че свидетелките Н. Ц. С. (33 г., снаха на ответника) и Светла Т. С. (59г., съпруга на ответника), заявили, че А. С. има „фейсбук профил“, направен от сина му, означен като “A. S.”. Твърдят, че ответникът изобщо не ползва профила си и не борави с него, че не е правил коментари във „Ф.“. Съпругата не отрича, че тя лично имала финансови взаимоотношения с Е. К. и е водила дела срещу последния за предоставен и невърнат в срок заем, обезпечен с няколко записни заповеди. След като образувала дело, сумите били изплатени. Пояснява, че сумите, предмет на заемното отношение, са общи семейни средства, но заемодател е тя, защото докато съпругът й работел в чужбина, имала пълномощно и разполагала със средствата.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че интернет социалните мрежи, включително и „Ф.“ са предназначени за обмен на информация и съдържание (файлове, снимки, аудио, видео и др.) между потребителите, регистрирали профил в съответната социална мрежа. „Ф.“ позволява на потребителя да извършва настройки до кого ще достигне публикувана в профил информация. Ако настройката е „Публично“ публикацията е достъпна за всички останали потребители до момента, в който не бъде изтрита или не бъде изтрит съответния личен профил и то само ако преди това не е била разпространена от други потребители. Посочено е, че в случая коментарът е бил разпространен и едва след това изтрит, поради което следва да се приема като ноторно известен факт, че аудиторията на публикацията със свободен достъп е неограничена (освен от броя на потребителите на съответната интернет социална мрежа).

Прието е, че пълно и главно следва да бъде доказано, че именно ответникът е направил процесния коментар под публикация във фейсбук страница, с оглед своевременно заявеното възражение в тази насока. Изложени са мотиви, че към датата на експертизата в профила на Г. Г. не са открити публикации от 31.03.2022г. респ. коментари, но независимо дали са изтрити или не, няма пречка да бъдат открити мета данни за принадлежността на профила респ. ай пи адреса и сървъра, стига да бъде формулирана задача в този смисъл. Съобразено е, че според заключението на вещото лице Г. Г. няма страница, както се твърди в исковата молба, а има профил, т. е. няма как да има публикация в профила му. Посочено е, че дали този профил във Facebook е действително на господин Г. Г. не е установено по делото.

Отчетено е, че с името А. С. има множество профили, но такъв, от който се твърди да е публикувал (и/или коментирал) не е открит от вещото лице, както и че Facebook на практика представялва електронна платформа, в която всеки заинтересован би могъл да регистрира профил, който би могъл да бъде регистриран и под чуждо име. Т.е. въпреки, че от външните белези, като имена на собственика на профила, снимка, публикувана информация може да се направи извода, че конкретния профил е на лицето „X“, всъщност този профил може да се поддържа от съвсем друго лице, което няма нищо общо с лицето „X“. Нужен е само валиден e-mail. Чрез изградения профил биха могли да се извършват и коментари на определени събития, в чужд/и профил/и и/или страници. Изложени са съображения, че по делото не е поискана експертиза, чрез която да се установи физическото място на което се намира компютъра, чрез който е направен процесният коментар, за да се направи опит да се докаже връзка между мястото на което се намира съответният компютър и ответника С., а от там и връзка между него и направените изявления под коментара. Съобразено е, че С. няма страница във фейсбук, има профил и той е различен от твърдения в настоящото производство, както и че в профила на Г. липсва публикация от тази дата, която очевидно е изтрита, но няма пречка дори при изтрит профил, да бъдат открити следи (мета данни). При тези дадни за недоказано е прието дали ответникът С. действително е направил процесния коментар или съответната медия е цитирала коментара във „Ф.“ профила на Г., за който коментар съответната медия твърди, че е направен от г-н С..

Съобразено е, че при проверка на интернет страниците на електронното издание „Спортал“, се твърди, че представящият се за Г. с профил във „Ф.“ е направил пост, за който се твърди, че е коментиран от С., но коментари и публикация не са намерени. От представените скрийншотове от телефоните на съпругата на ищеца и от телефона на ищеца се вижда скрийншот в „Спортал“ със заглавие „Е. К. спря вписването на Б. като президент на БФС“, но не и публикация от Г. Г. или лично на С. (респ. негов коментар) на страница и/или профил на Г.. Формиран е решаващ правен извод, че предвид своевременното оспорване авторството на препечатания коментар под публикация в чужд профил във фейсбук, както и недоказването, че същият е направен от ответника, искът по чл. 45 ЗЗД е изцяло неоснователен.

При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението към касационната жалба въпроси.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

На първо място следва да се отбележи, че основното съображение, поради което предявеният иск е отхвърлен от въззивния съд, съдържащо се в мотивите към обжалваното решение е, че по делото не е установено авторството на препечатания коментар под публикация в чужд профил във фейсбук, както и недоказването, че същият е направен от ответника.

Последователно и непротиворечиво се приема в съдебната практика, че отговорността по чл. 45 ЗЗД може да бъде ангажирана само ако по делото се установи, че увреждащото действие (респ. бездействие) действително е извършено от ответника по предявения иск. При липса на такива доказателства отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. В съответствие с така установената съдебна практика, вкл. и обективирана в постановени от тричленни състави на ГК на ВКС съдебни актове, въззивният съд е приел, че при липса на доказателства, че именно ответникът е автор на процесния коментар, отговорността му не може да бъде ангажирана. При това следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд е основан на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. при отчитате на становището на вещото лице, че е напълно възможно всеки, който има имейл адрес да създаде профил в интернет пространството за друг човек, всеки би могъл да създаде профил, да се кръсти както иска и да публикува съобщения от този профил, както и че т.нар. „тролове“ работят на този принцип, доколкото все още „Ф.“ не изисква идентификация с лични документи, въпреки, че в последно време при някои случаи се налага такава идентификация, като например ако някой предяви, че е с откраднат профил. Съобразено е, че с името А. С. има множество профили, но такъв, от който се твърди да е публикувал (и/или коментирал) не е открит от вещото лице. Взето е предвид, че Facebook на практика представялва електронна платформа, в която всеки заинтересован би могъл да регистрира профил, който би могъл да бъде регистриран и под чуждо име. Т.е. въпреки, че от външните белези, като имена на собственика на профила, снимка, публикувана информация може да се направи извода, че конкретния профил е на лицето „X“, всъщност този профил може да се поддържа от съвсем друго лице, което няма нищо общо с лицето „X“. Нужен е само валиден e-mail, като чрез изградения профил биха могли да се извършват и коментари на определени събития, в чужд/и профил/и и/или страници. Изложени са съображения, че по делото не е поискана експертиза, чрез която да се установи физическото място на което се намира компютъра, чрез който е направен процесният коментар, за да се направи опит да се докаже връзка между мястото на което се намира съответният компютър и ответника С., а от там и връзка между него и направените изявления под коментара, както и че С. няма страница във фейсбук, има профил и той е различен от твърдения в настоящото производство. Посочено е, че няма пречка да бъдат открити мета данни за принадлежността на профила респ. ай пи адреса и сървъра, стига да бъде формулирана задача в този смисъл.

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената практика на ВКС, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като при недоказаност на който и да е от тези елементи искът следва да се приеме за неоснователен. И тъй като ищецът (сега касатор) не е ангажирал съответните доказателства за установяване на авторството на деянието, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Сочената от касатора практика на ВКС по първия, поставен в изложението правен въпрос, част от който касае и фактите, относими към установяване на авторството, не обосновава различен извод.

Както вече беше отбелязано, въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената в изложението, според която постановеният от него съдебен акт следва да бъде основан на преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност, но само в рамките на пренесения пред него правен спор, очертани от подадената въззивна жалба и отговора. В този смисъл след като е приел, че авторството на публикацията не е доказано, въззивният съд не е бил длъжен да излага съображения за останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С оглед тази особеност на настоящия правен спор, касационно обжалване (предвид посочените по-горе общи изисквания), може да бъде допуснато, само ако се обоснове с правен въпрос, касаещ доказване на авторството на публикацията.

Посоченото в изложението решение №149 от 28.12.2-17г. по т.д.№1604/2016г. на ІІ т.о. на ВКС не обосновава наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса кои факти за установяване на авторството подлежат на доказване в съдебни производства за обезщетения за обида и клевета чрез изявления в социални мрежи, тъй като съдържа разяснения за начина на установяване на авторство на видеоигра, процесът на създаване на която е съвършено различен от процеса по създаване на профил в социална мрежа. В настоящия случай процесът по създаване на профил в социалната мрежа „Ф.“ е детайлно изяснен от вещото лице и с тези разяснения въззивният съд изцяло се е съобразил, възпроизвеждайки и констатацията на вещото лице, че установяването на авторството е принципно възможно, ако бъде извършена посочената от вещото лице проверка. Въз основа на тези разяснения на вещото лице ищецът е могъл да ангажира съответната експертиза, респ. други доказателства за установяване на авторството на публикацията, но не е сторил това. По тези съображения и предвид обстоятелството, че въззивният съд е обсъдил в детайли всички събрани доказателства, касаещи авторството на публикацията, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, който касаторът поставя в изложението. Соченото в изложението решение №50110 от 25.10.2022г. по гр.д.№4589/2021г. на І г.о. на ВКС съдържа разяснения за значението на задължението на издател да установи верността на публикуваната информация, от което е направен извод за наличие на основание за ангажиране на неговата отговорност при неизпълнение на това задължение, т.е. при бездействие. В настоящия случай обаче не е предявен иск за ангажиране отговорността на електронните издания, които са препечатали процесната публикация без да установят достоверността на нейното авторство и без да извършат проверка за верността на публикуваната информация. Разясненията за този вид бездействие не могат да бъдат отнесени към настоящия правен спор, доколкото липсата на опровергаване на авторството на процесния коментар от страна на ответника не може да ангажира неговата деликтна отговорност.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия, четвъртия и петия правни въпроси, поставени в изложението, тъй като в мотивите на въззивното решение не се съдържат съображения и правни изводи, които биха могли да бъдат съотнесени към така поставените въпроси-като е приел, че авторството на деянието не е установено, въззивният съд не е разглеждал останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Според възприетите в практиката на ВКС критерии, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

В настоящия случай от съдържанието на обжалваното решение подобен порок не може да бъде изведен - при постановяването му въззивният съд е подвел установените факти и обстоятелства под приложимата правна норма на чл. 45 ЗЗД, съобразявайки при това особеностите на конкретния случай, а именно твърдения за коментар/публикация в социална мрежа, както и наличие на надлежно въведено оспорване на авторството на коментара/публикацията. При извършването на анализа на установените данни въззивният съд е съобразил не само трайно установената практика на ВКС, но и правилата на формалната житейска логика, съотнесена в случая към особеностите на функциониране на социалните мрежи, установени с помощта на експерт (вещо лице).

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение