Определение № 11674 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Р. К. – кмет на община Варна, чрез гл. юрк. Тодорова, срещу определение № 6077/13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 495/2024 г. по описа на Административен съд – Варна /АС Варна/, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 5094/17.05.2024 г. по същото дело за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, като същото бъде намалено до 400 лева. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, АС Варна е изложил мотиви за липса на основания за изменение на съдебното решение, с което община Варна е осъдена да заплати 1260 лева съдебни разноски на А. К. Г., в което е прието, че не може да се присъди адвокатско възнаграждение под минимума от 1000 лева по чл.8, ал.3 Наредба №1/09.07.2004 г. С решението са присъдени и 10 лева разноски за държавна такса по първоинстанционното дело. С Решение на Съда на ЕС от 25.04.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. По отношение на възражението на касатора за размера на присъдените разноски като прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото и определен при несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и не следва да бъдат определяни разноски в размер под минималния определен по чл. 8, ал. 2, т.2 от Наредбата, но не споделя доводите на първоинстанционният съд, че надхвърлянето с 250лв. над минималния размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева по чл.8, ал.3 от Наредла№1/09.07.2004г. не би могло да се приеме за прекомерно, с оглед на преследваната законова цел. В таз връзка и по изложените съображения съдът, в настоящия касационен състав счита, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде изменен до посочения минимум от Наредбата, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, имащ за предмет обжалване на мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление на жалбоподателя, с което е поискана заверка на молба-декларация във връзка с обстоятелствена проверка относно ПИ и обема на извършената работа на упълномощения адвокат, осъществил процесуалната защита на жалбоподателя, посредством изготвянето на жалба и явяването в едно съдебно заседание. Така определения размер на адвокатско възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер.В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че определението следва да бъде отменено като неправилно и бъде изменено, като община Варна бъде осъдена да заплати 1010 лева разноски в полза на Г., съставляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1000 лева и заплатената държавната такса. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК Върховният административен съд, Трето отделение