Определение № 9621 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В. срещу определение № 25583 от 28.07.2025 г, постановено по административно дело № 2211/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което са отхвърлени исканията му за освобождаване от заплащане на държавна такса за подадената от него частна жалба с вх. № 9899/23.04.2025 г. против постановеното по делото определение от 09.04.2025 г. и за предоставяне на правна помощ, направени в молба от 13.06.2025 г. Моли съда да обезсили или евентуално да отмени определението. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Съдебното производство пред АССг е образувано по подадена от В. жалба с вх. № 4392/24.02.2024 г. по описа на съда срещу решение № РКС 25-РИ09-8/04.02.2025 г. на Кмета на Столична община (СО) Район Красно село, постановено по подадено от него заявление за достъп до обществена информация рег. № РКС24-ЕВ01-35/17.01.2024 г. посоченото писмо. С определение № 7574 от 05.03.2025 г., съобщено на В. по електронна поща, съгласно направено отбелязване АССг дава указания на В. най-късно на 09.04.2025 г. – датата на насроченото открито съдебно заседание да представи документ, удостоверяващ внасяне на дължимата по делото държавна такса, като при неизпълнение на това указание и на основание чл. 158, ал. 3 АПК жалбата му ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. С протоколно определение № 12983 от 09.04.2025 г. поради неизпълнение на това указание жалбата му е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В. обжалва посоченото определение с частна жалба, подадена на 23.04.2025 г., при което с разпореждане № 14446 от 28.04.2025 г. на същия са дадени указания за отстраняване на нередовности на подадената частна жалба – представяне на документи за внесени държавни такси в размер на 30 лв. по сметка на ВАС и в размер на 0,30 лв. по сметка на АССг, приподписване на същата от адвокат или представяне на удостоверение за притежавана юридическа правоспособност, както и че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. С молба, постъпила в АССг на 16.06.2025 г. В. прави искане да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса по сметка на ВАС и за предоставяне на правна помощ, включително и за приподписване на подадената от него частна жалба. С обжалваното пред настоящия състав определение № 25583 от 28.07.2025 г. АССг отхвърля направените искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като в мотивите приема, че жалбодателят не е изпълнил указанията, дадени му с разпореждане № 14446 от 28.04.2025 г. Определението е неправилно. След получаване на искането на В. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса съдът и по отношение на същото има задължение да извърши проверка за редовност и допустимост, както и да укаже по силата на чл. 170, ал. 3 АПК, че следва да представи доказателства за съществуване на обстоятелства в подкрепа на твърденията му, което не е сторено. При това незаконосъобразно в обжалваното определение е прието, че такива указания са дадени с разпореждане № 14446 от 28.04.2025 г., с което са дадени конкретни указания, но свързани единствено с отстраняване на нередовните на подадената от него частна жалба, а и същото е постановено преди постъпване на искането му в деловодството на съда на 16.06.2025 г. Предвид така установеното настоящия състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне по така направеното искане след изпълнение на задълженията му по чл. 170, ал. 3 АПК по отношение на същото. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение