Определение № 474 от 02.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 416/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на “С” ООД – гр. В. срещу определение №1270 от 15.04.2009г. по ч. гр.д. 755/09г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390 ГПК, е отменено определение № 1* от 09.02.2009г. по гр.д. 1469/09г. на Варненски районен съд и е постановено уважаване на искането на “С” ООД – гр. В. за обезпечаване на бъдещи искове срещу “ Е ” ЕООД – гр. В., след представяне доказателства за внесена гаранция в размер на 1000евро. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Варненски окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение