Определение № 9379 от 08.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас (ВиК - Бургас) за изменение на Решение № 4920 от 18.04.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 9013/2023 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че при постановяване на решението си в тази част съдът не е изложил мотиви по чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Излага, че макар, че след приемането на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.), това не е пречка те да служат като ориентир. Сочи, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Според искателя предметът на делото се отличава с фактическа и правна сложност поради спецификата на материята, спецификата на предмета на обществената поръчка и фактът, че ВиК - Бургас е участвал в две процесуални качества в касационната инстанция - и жалбоподател, и ответник. Сочи, че процесуалният представител на ВиК - Бургас е проявил значителна процесуална активност пред двете съдебни инстанции. Претендираното и реално заплатено възнаграждение в размер на 178 180,80 лева с ДДС счита, че съответства на фактическата и правна сложност на делото, не надвишава минималния размер посочен в Наредба № 1/2004 г., поради което и присъждането му не се явява прекомерно. Според искателя отмяната на решението за определяне на финансова корекция не следва да рефлектира върху бенефициера и той да носи тежестта на заплатените разноски по делото, а следва да бъде поета от административния орган, като в тази връзка сочи, че минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. служат като своеобразна спирачка на управляващите органи да определят неоснователни финансови корекции. Въз основа на горното и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер и за двете съдебни инстанции. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. (ОПОС) изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 4920 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 9013/2023 г. ВАС е отменил Решение № 555 от 26.05.2023 г., по адм. дело № 2031/2022 г. на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ВиК - Бургас срещу решение от 08.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта, с която на ВиК - Бургас е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по Договор № ЗОП-53/12.08.2022 г., както и в частта за разноските, и вместо него е отменил решение от 08.11.2022 г. в посочената част и е оставил в сила съдебното решение в останалата част, с която е отменен административния акт, в частта, с която е определена финансова корекция над 5 % от допустимите разходи по договора от 12.08.2022 г. С решението си ВАС е осъдил МОСВ да заплати на ВиК - Бургас, разноски в размер на 41 000,00 лева. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че с оглед на изхода от спора, направено от касатора – ВиК – Бургас искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице в чиято структура е административния орган, да заплати на ВиК – Бургас направените разноски за двете съдебни инстанции. За претендирани, доказани и дължими са приети направените разноски за държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на по 1700 лв. Въз основа на представения списък с разноските претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство е била в размер на 29 520,00 лв., адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на ответната страна и процесуално представителство в размер на 74 330,40 лв., както и разноски пред първата инстанция – 74 330,40 лв. за адвокатско възнаграждение и 400,00 лв. внесен депозит за вещо лице. Касаторът своевременно е направил мотивирано възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, което съдът е приел за основателно. ВАС е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото, обстоятелството, че по предмета на делото има установена съдебна практика, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, и е достигнал до извода, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 18 600,00 лева за всяка съдебна инстанция. По тези съображения на касатора са присъдени разноски в общ размер от 41 000,00 лева, от които по 1 700,00 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции, 400 лв. внесен депозит за вещо лице и по 18 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановения съдебен акт в частта му за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, искането на ВиК - Бургас, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд