Определение № 410 от 22.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 309/2017 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 121 891/29.09.2016 година, подадена от [фирма] [населено място] срещу определение № 19 450/11.08.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по ч. гр. д. № 6405/2015 година, което е присъединено към гр. д. № 7444/2015 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил определение от 03.04.2015 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 40 900/2014 година, с което е оставено без уважение искането на [фирма] [населено място] по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № ІІ-71-13/13.02.20120156 година в частта му относно присъдените на М. П. Б. разноски. В частната си касационна жалба [фирма] [населено място] излага доводи за това, че обжалваното въззивно определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане определението на Софийски градски съд и потвърденото с него определение на Софийския районен съд да бъде уважено искането на частния касатор за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно присъдените на М. П. Б. разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Насрещната страна по жалбата М. П. Б. е подала отговор с вх. № 130 678/17.10.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд и такова не трябва да бъде допускано, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея определение бъде потвърдено. Частната касационна жалба е подадена в посочения от Софийски градски съд срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С решение № ІІ-71-13/13.02.20120156 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 40 900/2014 година, са уважени предявените от М. П. Б. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от, като третият иск е уважен частично. Със същото решение [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на М. П. Б. сумата от 944.44 лева направени по делото разноски, определени съобразно уважената част от исковете. [фирма] [населено място] е поискало решението да бъде изменено в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като искането на М. П. Б. за присъждане на такива се остави без уважение. Това е било мотивирано с твърдението, че в представеното пълномощно на процесуалния представител на Б. не бил посочен начина на плащане на уговореното възнаграждение от 1000.00 лева. С определение от 03.04.2015 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 40 900/2014 година искането на [фирма] [населено място] по чл. 248 от ГПК е било оставено без уважение. Това определение на първоинстанционния съд е било потвърдено с обжалваното определение № 19 450/11.08.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по ч. гр. д. № 6405/2015 година, което е присъединено към гр. д. № 7444/2015 година В обжалваното определение е посочено, че в първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 01.12.20114 година, подписан от М. П. Б. и нейния процесуален представител, в който изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00 лева. Наред с това било отбелязано, че то е платено,, като в тази част договорът имал характера на разписка за извършеното плащане. Действително не бил посочен изрично начинът, по който е било извършено плащането, но от граматическото тълкуване на волята на страните следвало, че то вече е извършено към датата на подписване на договора, поради което въззивният съд е приел, че то е в брой като договорът има характера на разписка по чл. 77 от ЗЗД и удостоверява извършеното плащане. [фирма] [населено място] твърди, че изводите на състава на Софийски градски съд са в противоречие със задължителните указания по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, поради което иска обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК В посочената от частния касатор т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС са дадени указания, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин-например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От тези указания е видно, че за да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. Посочването на начина на плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде реализирано по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде доказано извършването на тези разноски. Затова в случаите когато плащането задължително следва да се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и съдействие трябва да се представят съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случаите когато плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в брой. С оглед на това обжалваното определение на Софийски градски съд не е постановено в противоречие със задължителните указания по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС и не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускането му до касационен контрол. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 19 450/11.08.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по ч. гр. д. № 6405/2015 година, което е присъединено към гр. д. № 7444/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място], частна касационна жалба с вх. № 121 981/29.09.2016 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на М. П. Б. сумата от 150.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение