Определение № 421 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 314/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Л. К. Ш. и Л. Г. Ш. срещу разпореждане от 16.04.2009 г. по гр. д. № 2089/06 г. на Софийски градски съд. Ответникът по жалбата О. М. А. оспорва същата. Ответникът по жалбата К. Л. Ш. не взема становище. Наследниците на Л. Г. Ш. - С. Г. Ш., Н. Л. К. и К. Л. Ш. поддържат жалбата подадена от името на техния наследодател. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба, подадена на 11.05.2010 г., от името на Л. Г. Ш. е недопустима. Същият е починал на 05.12.2007 г. и след неговата смърт само наследниците му могат да извършват валидни процесуални действия, включително и да сезират съда с жалби, но от свое име, а не от името на починалия. Затова производството по отношение на този касатор следва да бъде прекратено. Частната жалба на Л. К. Ш. е допустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 1 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 2089/06 г. СГС е оставил в сила решение от 16.01.2006 г. по гр. д. № 5325/99 г. на СРС, с което предявеният от О. А. срещу Л. К. Ш., Л. Г. Ш. и К. Ш. иск по чл. 108 ЗС е уважен, а искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен. Със същото решение е отхвърлен и предявения от К. Ш. срещу О. А. установителен иск за собственост. Решението е съобщено лично на Л. К. Ш. на 23.12.2009 г ., а на наследниците на Л. Г. Ш. на 21.12.2009 г. На 13.01.2010 г. до ВКС е подадена „молба” от Л. К. Ш. и Л. Г. Ш. с която се изразява несъгласие с постановеното решение. В нея има заявление, че се поддържа подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Молбата е изпратена на СРС за прилагане към делото. На 26.03.2010 г. в СГС е подадена жалба, озаглавена „молба”, от Л. К. Ш. и Л. Г. Ш. срещу въззивното решение. С обжалваното разпореждане съдът е приел че касационната жалба е просрочена и върнал същата. Разпореждането е незаконосъобразно. Съгласно чл. 62 ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат тогава, когато жалбата е подадена в срок, но в друг съд или в прокуратурата. В случая съдът не е преценил, че по делото има подадени две касационни жалби от 13.01.2010 г. и от 26.03.2010 г., озаглавени „молба”. Независимо от пороците на жалбата от 13.01.2010 г., съдът е следвало да администрира същата, като укаже на касатора да отстрани нередовностите и. Предвид на изложеното ВКС счита, че разпореждането следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът