Определение № 1461 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2024 г.

Производството е по чл.166, ал.3 АПК, образувано по две частни жалби, подадени от: 1. П. Митев – ЧСИ №845 с район на действие СГС, чрез адв.Темников и 2. М. Николова- Ангелова, като ЧСИ № 884 с район на действие ОС-Пазарджик и представляваща ДЗЗД „ЧСИ Митев- Ангелова“, чрез адв. Атанасова срещу определение № 251 от 08.01.2024г., постановено по адм. дело № 158/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на тримата жалбоподатели за спиране на предварителното изпълнение на оспорените решения №1 и №2 по протокол №262/19.12.2023г. на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители /СКЧСИ/. В жалбата се твърди недопустимост и алтернативно - незаконосъобразност на определението, като се излагат доводи за липсата на изрично допуснато от СКЧСИ предварително изпълнение на решенията и такива по същество за вида на оспорените решения. Излагат се и доводи за настъпване на значителни вреди от предварителното изпълнение като се претендира обезсилване или отмяна на определението със законните последици. По реда и в срока по чл.232 АПК не са постъпили възражения от ответниците по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.166, ал.3 АПК, но неоснователни по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано с постановено от СКЧСИ разпореждане за предварително изпълнение по чл.60,ал.1 АПК и на двете оспорени решения, предвид изричното вписване за „незабавно“ заличаване на вписванията в регистъра, с мотиви за защита на правната сигурност, изложени от членовете на колективния орган СКЧСИ. Прието е, че този мотив попада в приложното поле на чл.60, ал.1 АПК, тъй като е в защита на особено важен държавен и обществен интерес. Освен това, първоинстанционният съд е възприел твърдените от жалбоподателите имуществени вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение, като непопадащи във визираните в чл.166, ал.2 АПК „значителна или трудно поправима вреда“. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Предварителното изпълнение на процесните решения на СКЧСИ е допуснато с изрична обосновка по чл. 60 АПК, а не е по силата на изрична законова норма, каквато липсва в ЗЧСИ, поради което искането за спиране е по реда на чл.166,ал.2 АПК, както правилно е приел административният съд. В случая не са представени доказателства, обосноваващи основателност на искането за спиране както в първоинстанционното производство, така и с частната жалба. Изложените доводи в частната жалба касаят евентуални неудобства за жалбоподателите при упражняване на дейността им и не съставляват „значителни или трудно поправими вреди“ по смисъла на визираната по-горе разпоредба. Размерът на евентуалните вреди е пряко обвързан с преценката по чл.166,ал.2 АПК, тъй като разпоредбата изисква вредите да са „значителни“, т.е. преценката е обвързана с установения евентуален размер на вредата. В тази връзка не е налице и „трудно поправима вреда“, тъй като не се касае за препятствие за упражняване на дейността на ЧСИ изцяло, а визираните в частните жалби значителните неудобства от изпълнението, не съставляват „значителна или трудно поправима вреда” по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че при евентуална отмяна на оспорените решения, оспорващите разполагат с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Останалите доводи в частната жалба преимуществено са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат. В тази връзка настоящата инстанция не разполага и с правомощие да се произнася по вида на оспорените решения. С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, а частните жалби – оставени без уважение като неоснователни. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение