Определение № 94 от 19.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 229/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Б. от [населено място] срещу решение № 431 от 03.11.2016 г. по в. гр. д. № 588/2016 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Павликенски районен съд решение № 85 от 10.05.2016 г. по гр. д. № 551/2015 г. и е оставен без разглеждане предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че сключеният между страните договор за наем на земеделска земя, вписан 01.02.2006 г. под № 162, том І, рег. № 456, стр. 14275.1800 на Служба по вписванията, [населено място], е договор за аренда. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела и до 5 000 лв. – за граждански дела. Такъв именно е и настоящият случай. Определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и в съответствие с уговорената в чл. 4 наемна цена 8-10 лв./дка, цената на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на правоотношение по договор за аренда на 55.170 дка земеделска земя е 551.70 лв. (55.170 дка х 10 лв. = 551.70 лв. за 1 година ), т. е. същата е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол както за търговските, така и за гражданските дела. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение