Определение № 1146 от 23.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 955/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №165 от 12.04.2010г по гр.дело № 137/2010г. на П. окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1834 от 09.11.2009г на П. районен съд, по същество е уважен иск на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК ,по въпроса за обсъждането на няколко дисциплинарни нарушения, за които наказанието е наложено, а не само на едно от тях (реш. № 67 от 01.04.2010г гр.д. №4240/08 ІІ г.о ),както и по въпроса на какво следва да се основава извода за неустановеност на дисциплинарното нарушение(реш. № 177/17.03.2010г гр.д. № 3469/2008г ІІІ г.о ВКС) В тази насока допълнително касаторът се позовава на реш.№700 от 28.10.2010г по гр.д. 91/2010 ІV г.о на ВКС, при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Въпросът за доказване на нарушението е фактически, но по отношение на обстоятелствата ,релевантни при установяването му, въпросът се явява правен. Преценката на гласни доказателства се извършва от решаващия съд и не подлежи на касационен контрол, но правилата, по които се формират изводите,подлежат на контрол и също обективират правен въпрос,който е поставен с оглед възприетото в обжалваното въззивно решение. Върховен касационен съд приема съображенията по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса на какво следва да се основава извода за неустановеност на дисциплинарното нарушение, предвид даденото в реш. № 177/17.03.2010г гр.д. № 3469/2008г ІІІ г.о ВКС разрешение, както и с оглед разрешението, дадено в реш.№700 от 28.10.2010г по гр.д. 91/2010 ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК. Формалната квалификация на извършено нарушение на трудовата дисциплина на няколко основания по чл. 187 от КТ, при действия на работника, обективиращи нарушение на задължението имуществото на работодателя да се стопанисва и опазва, няма връзка с разисквания в приложеното решение № 67 от 01.04.2010г гр.д. №4240/08 ІІ г.о.правен въпрос ,по него ВКС не приема съображенията за допускане до касационно обжалване. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд