Определение № 381 от 09.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 12.01.2017г. по гр.д.№3753/2016г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Жалбоподателите Е. Т. С. и С. З. С., чрез процесуалния си представител поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответниците Р. С. К., М. Д. К. и И. Д. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като взе предвид, че в изложението към касационната жалба е поставен въпросът: „ За установяване на вземането трябва ли да е постановен съдебен акт, установяващ размер, начална дата, причина, като предпоставка за признаване качеството на кредитор и за уважаване на иск с правно основание чл.135 ЗЗД?”, който е предмет на разглеждане в т.2 на Тълкувателно дело № 2 от 2017 г. ОСГК ВКС, намира, че следва да спре производството по настоящето дело по приемане на тълкувателното решение. Предвид изложеното съдът