Определение № 715 от 07.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Д. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1040от 29. 12.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №788/2010 г.,, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] К [фирма] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 5 000-пет хиляди лева до пълнопредявения размер от 30 000-тридесет хиляди лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, въззивният съд е приел, че на ищеца е причинена телесна повреда от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 02.09.2008 г. по вина на водача на л.а. „Форд транзит Конект 2000”, с рег. [рег.номер на МПС], който е бил валидно застрахован в ответното дружество срещу риск „Гражданска отговорност”. Отчел е настъпилата фрактури на колонките на трите предни зъба, кръвонасядания по тялото и крайниците, контузии и охлузвания на лицето, както и степента на увреждане и продължителността на възстановителния период като е оценил претърпяните болки страдания до размера на присъденото обезщетение в размер на 5 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с казуалната практика на съдилищата-приложените две решения на СГС и САС. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68 – т.11, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. С оглед изложеното, съдът