Определение № 385 от 09.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1680/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Удача клуб София“ ЕООД чрез адвокат Б. В. обжалва определение № 100 от 10.06.2020 г. по т.д. 726/2020 г., ВКС, 2 ТО, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 307 от ГПК молбата на частния жалбоподател за отмяна на определение № 363 от 5.08.2019 г. по ч.т.д. 1458/19 г. Излага съображения за неправилност на определението, изразяващи се в нарушение на чл. 303 от ГПК, съобразно тълкуването в ТР 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Позовавайки се на това тълкувателно решение, частният жалбоподател излага съображения, че прекратителните определения могат да бъдат предмет на отмяна на основание чл. 303 от ГПК, когато няма друго средство за защита. Решаването на въпроса със сроковете в конкретния специфичен случай, било част от решението на делото. Счита, че атакуваното определение за прекратяване всъщност решава делото по същество и по този начин за него важат извънредните способи за отмяна. Моли да се отмени определението. Върховният касационен съд, Търговска колегия намира следното: Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 10.07.2020 г. Частната жалба е постъпила на 17.07.2020 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК, подадена от заинтересована страна и е допустима. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на „Удача клуб София“ ЕООД, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, за отмяна на определение № 363 от 05.08.2019 г. по ч.т.д. 1485/19 г. на ВКС, 1 ТО, с което е потвърдено прекратително определение по искане за отмяна по чл. 303 от ГПК на Постановление за възлагане на недвижим имот. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че определението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК и с него е окончателно разрешен процеусалноправен въпрос за недопустимост на молба на „М.“ ООД за отмяна на влязло в сила постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот по посоченото изп. дело 20167810400018 на ЧСИ Г. Д.. Прието е, че атакуваното определение не е акт, подлежащ на отмяна на основание чл. 303 от ГПК предвид процесуалния му характер и приложението на чл. 303 от ГПК, така както е разяснено в т. 2 от ППВС 2/1977 г. и ТР 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това са изложени мотиви, че молителят не е бил страна нито в извънинстанционното производство по т.д. 559/18 г. на ВКС, нито в прекратеното частно производство и не бил легитимиран да иска отмяна на определението. А и нямало доказателства по делото, от които може да се направи извод, че молбата може да бъде квалифицирана като молба за отмяна на основание чл. 304 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. Липсват очертаните в частната жалба пороци на поставения от друг състав на Върховния касационен съд акт. Правилно е преценено искането и в съответствие със същото е направено заключение, че атакуваното определение не е сред категорията актове, подлежащи на отмяна, на основание чл. 303, ал.1 от ГПК. Определението, чиято отмяна е поискана, е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК и потвърждава прекратяване определение за недопустимост на молба за отмяна на Постановление за възлагане на „М.“ ЕООД. Предвид характера на акта, чиято отмяна е поискана в настоящето производство, изводите на Върховния касационен съд са в съответствие с правната същност на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове по граждански дела, така както е разяснена в т. 2 от ППВС 2/77 и разясненията в т. 6 от ТР 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Изводът относно липсата на основания по чл. 304 от ГПК поради неизложени обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице интерес у трето лице за отмяна на определението, е обоснован и не налага различен извод. По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното определение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България