Определение № 1029 от 07.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В.-а.с., чрез адвокат А. Д. от С. срещу решение № 2469 от 23.12.2016 г. по в. гр.д. № 4310/2016 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 5974/15.07.2016 г. по гр.д. № 13289/2015 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск на В. Ц. Д. срещу В.-а. с., за сумата от 86 040 лева, представляваща обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и 598,10 лева лихви за забава от 19.01.2015 г. до 12.02.2015 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Касационната жалба е подадена срещу решението на въззивния съд в осъдителната му част с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по следните въпроси: 1. Явява ли се ЗСВ специален по отношение на ЗОВСРБ, с оглед разпоредбите на чл.225, ал.1 и ал.3 ЗСВ и на чл.227, ал.1, вр.чл.262, ал.1, т.7 и ал.8 ЗОВСРБ в случаите, при които следва да се извърши преценка за наличие или липса на предпоставките пораждащи право на обезщетение, изискуемостта му и ограниченията при изплащането му при освобождаване от длъжност на съдия във военен съд, привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление до приключване на наказателното производство; 2. Разпоредбата на § 14 от ПЗР на ЗСВ изключва ли действието на чл.262, ал.1, т.7 и ал.8 ЗОВСРБ, предвиждаща приложение на ЗОВСРБ само за неуредените от ЗСВ въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на съдиите от военните съдилища; 3. Кое правоотношение е определящо за възникване на правото на обезщетение и неговото изплащане в случаите, когато военнослужещ във военен съд (военен съдия) е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление – това по ЗСВ или ЗОВСРБ; 4. Кое от двете по вид обезщетения е платимо на военнослужещ във военен съд при освобождаването му от длъжност – това по чл.225, ал.1 от ЗСВ или това по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ. Според касатора, повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От В. Ц. Д., чрез адвокат И. М. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва въззивното решение страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е назначен като съдия в Софийски военен съд от 26.09.1998 г., а след 01.11.2014 г. е преназначен на длъжността „военен съдия” във В.-а.с. до освобождаването му с решение на В. по протокол № 2/15.01.2015 г., поради подаването на оставка. Съдът е приел също, че със заповед № 35/29.01.2015 г., съгласувана с министъра на отбраната, В. Ц. Д. е освободен от военна служба и е придобил право на еднократно парично обезщетение в размер на двадесет месечни брутни възнаграждения. Разпоредбата на чл.225, ал.3 ЗСВ не се явява специална по отношение на чл.227, ал.1 ЗОВСРБ и не е налице ограничението на чл.227, ал.6 ЗОВСРБ, поради което, според въззивния съд, предявените искове са основателни, а обезщетението се дължи с лихви за забава от поканата - 19.01.2015 г. до изплащане на сумата. При тези фактически и правни изводи на съда в обжалваното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория поставен правен въпрос, тъй като същият обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона. Останалите повдигнати от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за съотношението между отделните разпоредби на Закона за съдебната власт и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и за приложимия закон при възникване на правото на обезщетение на военнослужещ във военен съд, при освобождаването му от военна служба, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същите са обусловени от допуснатия до касация материалноправен въпрос, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на решението, при проверка на направените от съда фактически и правни изводи по приложението на материалния закон, във връзка с установените по делото факти. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.