Определение № 329 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Й. Н. Й. от [населено място] против определение № 696 от 2011г. по в.гр.д.№ 1671/10г. на Окръжен съд Варна,в частта му,с която не е уважено искането му за допълване на постановеното решение № 1572 от 15.12.2010г.в частта му за разноските за разликата между 95.50лв. до сумата от 210.50лв. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а въпросът решен като му бъдат присъдени и останалите разноски от 115лв. Срещу частната жалба не е постъпило възражение от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос. Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна. Окръжен съд Варна е бил сезиран с искане с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното решение в частта му разноските,като допълнително бъдат присъдени такива в общ размер от 210.50лв. Така подадената молба- съдът е уважил частично/до размер на 95.50лв./, като е оставил без уважение искането за остатъка от 115лв., включващи 100лв.-платен от ищеца депозит за назначаване на особен представител на ответника и 15лв.-заплатена държавна такса по частна жалба. Мотива за отказа за сумата от 100лв.е,че съгласно чл.47 ал.6 от ГПК – особеният представител се назначава на разноски на ищеца, а за сумата от 15лв.-че се касае за разноски направени в самостоятелно производство, което е различно от въззивното и като не са своевременно поискани е преклудирано правото. Така постановения съдебен акт е правилен. При положение,че законът – в хипотеза като настоящата, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес - е възложил в тежест на ищеца разноските по назначаване на особения представител/включително и заплащането на депозит за възнаграждението му/ - няма основание на което ответната страна да бъде осъдена да ги заплати,още повече,че в случая производството спрямо този ответник /Н. Г. К./ е било прекратено като недопустимо,а първоинстнационното решение е обезсилено в тази част.При тези факти правилно – въззивният съд е отказал да възложи тези разноски в тежест на другия ответник. Правилни са и мотивите на въззивния съд досежно претендираната сума от 15лв.,представляваща заплатена държавна такса по частна жалба. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК – ответникът дължи на ищеца такси и разноски в съответното производство. Производството по чл.274 и сл.от ГПК е самостоятелно производство, което е приключило.То е отделно от въззивното,по което е постановено решението,чието допълване се иска.В него не е възможно присъждането на разноски по друго,вече приключило производство,в което страната не се е възползвала от възможността,с която е разполагала да претендира направените разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение