Определение № 440 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5335/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 17285/10.02.2015 год. на П. Ф. К., Р. И. К. и Б. В. Я. от [населено място], заявена чрез адв. С. Б. –САК срещу въззивно Решение от 16.12.2014 година по гр.възз..д. Nо 14576/ 2014 година на Софийския градски съд- АО. С посоченото решение, Софийският съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 218и във вр. с чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил изцяло решение на първата инстанция по отхвърлените ревандикационни искове и е постановил ново, с което е прието за установено по отношение на П. Ф. К., Б. В. Я., С. В. Р., Р. И. К., А. Х. Ч. и Д. Й. И., че Е. С. М., И. Х. Г., М. М. В., В. С. М., Т. С. В., Г. С. А. и С. Д. Д. са собственици на недвижими имоти, представляващи УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з. “М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. и на УПИ VI- 171 от кв. 1 по плана на .з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м., при описаните граници и е осъдил първите да предадат владението на недвижимите имоти на основание чл. 108 ЗС на ищците- въззивници. Със същото решение е оставил без уважение искане то по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ за отмяна на НА 177/66 година и НА 90/1965 година. За да постанови решението си по заявените искове на Е. С. М., И. Х. Г., М. М. В., В. С. М., Т. С. В., Г. С. А. и С. Д. Д. за собственост по чл. 108 ЗС, основани на земеделска реституция по ЗСПЗЗ с Решение No 8411/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. М. В. на нива от 0.529 дка и Решение No 8410/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. Д. С. на нива от 0.718 дка, съдът е приел, съгласно дадените указания по отменителното решение на ВКС, че не може да бъде проведен косвен контрол за законосъобразност на реституционната процедура по възраженията на ответниците по иска, и приемайки, че е налице идентичност на възстановената собственост с владяните от последните недвижими имоти- УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з. “М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. и на УПИ VI- 171 от кв. 1 по плана на .з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м., при описаните граници, е уважил исковете за собственост. С касационната жалба се поддържа, че по отношение на касаторите обжалваното решение е процесуално недопустимо, след като на ищците се признава собственост в обем по голям от този на реституираната собственост ,доводът за процесуална недопустимост се поддържа и на основание липса на непрецизиране правата на ищците по отношение на всеки един от имотите, тъй като не всички ответници по исковете имат легитимиращ титул за собственост по отношение на двата имота и не всички ответници, въпреки че така е постановения осъдителен дипозитив, са във владение на двата имота, в резултат на неизяснената искова молба. Доколкото може да се приеме, че решението е процесуално допустимо, то се поддържа довод за неправилност, поради нарушаване на процесуалните правила – липса на произнасяне по релевираното възражения за придобивна давност, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпросите може ли ответниците – касатори Б. Я. и К., като собственици на самостоятелни обекти да бъдат осъдени общо да отстъпят собствеността на УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з.“М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. и на УПИ VI- 171 от кв. 1 по плана на .з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м., при описаните граници и предадат владението и налице ли е правен интерес за всеки един от ищците да бъдат признати за собственици общо на двата имота ? с довод, че произнасянето на ВКС ще допринесе за еднаквото и точно прилагане на закона. Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и по материално - правния въпрос за приложението на чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ и възможността да бъдат признати права на основание възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ по отношение на бивши земеделски земи, когато ответниците – владелци на спорните недвижими имоти, понастоящем намиращи се в регулационните граници на населеното място, се легитимират по силата не на сделка, сключена с ТКЗС, а по силата на последващо деривативно правно основание ? с довод, че произнасянето на ВКС е обусловено от липсата на практика по въпроса. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с които се оспорват както доводите за допускане на касационно обжалване,така и тези касаещи основателността на релевираните отменителни основания по същество на спора. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с оглед разпоредбата на парагр.14 от ПЗР на ЗИДГПК с ДВ. бр. 50/2015 година и при данните за данъчната оценка на имотите, същата се явява процесуално допустима. При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси и в контекста на наведените и обосновани, от гл.т. предмета на производството по чл. 288 ГПК, доводи за евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, че касационното обжалване следва да бъде допуснато именно на това основани и в съответствие на приетите разяснения по т.1 на ТР 1/2009 год. н ОСГТК на ВКС. При допускане на касационното обжалван, страната - касатор дължи пропорционална ДТ в размер на тази, дължима при въззивно обжалване, която в случая е в размер на 160 лв. / сто и шестдесет лв./, вносима от касаторите по делото в седмичен срок от съобщението, като им бъде указано, че при неизпълнение на вмененото им задължение, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия