Определение № 2592 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1521/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. Жеков, чрез пълномощник адв. Д. Шалъфов, против Определение № 3995 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3493/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против Решение №1040-21-95/08.02.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София - град и потвърденото с него Разпореждане № 214-00-11241-5 от 20.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, както и производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез юрисконсулт Околска и в срока по чл. 232 АПК, е депозирал писмен отговор по частната жалба, в който поддържа становище за правилност на обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Ж. Жеков против Решение №1040-21-95/08.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №214-00-11241-5 от 20.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С разпореждане от 18.04.2023 г. съдът е оставил без движение първоинстанционната жалба, като е дал указания на страната да представи доказателства за подаването й в срок и за внасяне на държавна такса. Изрично е указал на жалбоподателя последиците от неотстраняването на констатираните нередовности. В посочения от съда срок на 24.04.2023 г. е депозирана молба, с която се представя като доказателство за срочността на жалбата – извлечение от системата на куриерска фирма ЕКОНТ по номера от товарителницата. От нея е видно, че жалбата е депозирана на 31.03.2023 г. Съдът приема, че обжалваното решение е било връчено на 16.03.2023 г. на лице пълномощник на жалбоподателя – адв. Д. Шалъфов и към 31.03.2023 г. преклузивният 14 - дневен срок за обжалване на административния акт е изтекъл. При тези данни съдът е приложил нормата на чл. 159, т. 5 АПК, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Административен съд София - град надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. От доказателствата по делото се установява, че Решение №1040-21-95/08.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – София-град е връчено на 16.03.2023 г. лично на надлежно упълномощен представител - адв. Шалъфов, който представлява жалбоподателя пред административния орган и съда съгласно приложено пълномощно (л. 22 от първоинстанционното дело), а жалбата против административния акт е депозирана на 31.03.2023 г. – петък, присъствен ден, като 14 дневният срок е изтекъл на 30.03.2023 г.-четвъртък, присъствен ден. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Подаването на жалбата в предвидения от закона срок е условие за нейната допустимост, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор и валидно упражняване на правото на обжалване на страната. Поради това, законосъобразен е изводът на административният съд, че жалбата е недопустима поради просрочието й, с оглед което правилно е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,