Решение № 5317 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3283/2020 г.

Решение № 5317 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3283/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 и ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Николов от [населено място] против Решение № 2535 от 23.12.2019 г. по адм. д. № 3097/2019 г. на Административен съд – Варна и по частна жалба от същия касатор против определение № 40/08.01.2020 г. (в частната жалба грешно е посочена година 2019) постановено по същото дело. С касационната жалба са релевирани касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основно се твърди, че делото е разпределено в нарушение на правилата за случайно разпределение на дела, първоинстанционното производство е проведено от пристрастни съдии – съдия Р. Симеонов, който си е направил поискан от жалбоподателя отвод и след това от съдия М. Желязкова, която не си е направила поискан й от жалбоподателя отвод, поради това, че необосновано не са уважили редица посочени от него в жалбата доказателствени искания и конкретно за разпит на свидетели, по чл. 183 и чл. 193 ГПК. Отделно се твърди, че съдът не е установил правилно фактите относно твърденията в първоначалната жалба за съществени нарушения на изборния процес относно начина на гласуване и отчитане на изборните резултати при изготвяне на протоколите от СИК, в които били нанесени много поправки, които на са удостоверени по надлежния ред, както и по отношение на вида на избирателните бюлетини, на чиито гръб е имало индигирана ивица, която при гласуване е оставяла белези по друга бюлетина под нея, която впоследствие е била отчитана от съответната СИК като недействителна именно въз основа на това обстоятелство, посочва и редица нарушения по чл. 429, ал. 2 ИК по отношение на отбелязване в протоколите на СИК на началния и крайния час на гласуване, посочва нарушения по чл. 431 и чл. 435 ИК от членовете на СИК при преброяване на бюлетините във всички 405 СИК, но съдът е допуснал нарушение при установяването на фактите и поради това е извел погрешни правни изводи. По тези и други съображения развити и в съдебно заседание от процесуален представител адв. Янев претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и алтернативно - решаване спора по същество с отмяна на оспореното решение на Общинска избирателна комисия – Варна. В частната жалба се твърди, че определението, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложена от съда глоба на основание чл. 89 вр. чл. 91 ГПК, е неправилно и необосновано, тъй като не са били налице визираните от съда фактически и правни основания за налагането на глобата. Ответникът - Общинска избирателна комисия -Варна чрез процесуален представител в писмена молба от 27.04.2020 г. релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, поради липса на отменителни основания по чл. 209 АПК. Ответните страни – И. Портних и К. Костадинов не са представлявани и не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е събрал допустими, относими и необходими доказателства и е формирал правилни правни изводи за законосъобразността на оспорения административен акт и не са налице релевираните с жалбата касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение, като прецени навадените с жалбата касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира че касационната и частна жалби като подадени в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК и от активно легитимирано лице, са процесуално допустими. Разгледана поотделно по същество всяка една от тях е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: По касационната жалба: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 338/04.11.2019 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) -Варна, с което на осн. чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 26 вр. чл. 452, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Изборния кодекс, за избран за кмет на община Варна на II тур е обявен И. Портних, издигнат от ПП ГЕРБ, получил повече действителните гласове за избора. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Варна е приел, че в случая не са спорни фактическите установявания, направени от ОИК-Варна и вписани в съставените от нея официални документи по отношение на получените от политическите субекти действителни и недействителни гласове на проведените на 27.10.2019 г. и 03.11.2019 г. местни избори за кмет на община Варна. След анализ на фактите и доказателствата, в мотивите на обжалваното съдебно решение е установено, че на проведения първи тур на изборите за кмет на община Варна е установено следното: секционните избирателни секции (СИК) са 405 на брой; броят на избирателите според избирателните списъци е 283 745; броят на избирателите вписан в допълнителните страници/под чертата/в изборния ден е 2 014; броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници /под чертата/ е 106 514, /който съвпада с броя на гласувалите избиратели според намерените в избирателната кутия бюлетини/; броят на неизползваните бюлетини е 210 308; броят на унищожените от СИК бюлетини по други поводи е 967; броят на недействителните бюлетини по чл. 427, ал. 6 от ИК е 0; броят на недействителните бюлетини по чл. 227 от ИК е 4; броят на недействителните гласове по чл. 228 от ИК е 13; броят на сгрешените бюлетини по чл. 267, ал. 2 от ИК е 194; броят на намерените в избирателните кутии бюлетини е 106 514; броят на недействителните гласове е 5 563; броят на действителните гласове е 100 951, като от тях 96 023 са отчетените по кандидати, както следва: за С. Николов, издигнат от коалиция "Ние, Гражданите" – 1 197 действителни гласа; за Д. Карбов, издигнат от НФ за спасение на България – 1 399 действителни гласа; за Н. Евтимов, издигнат от ПП ВМРО – БНД - 1 981 действителни гласа; за И. Портних, издигнат от ПП ГЕРБ – 49 754 действителни гласа; за К. Георгиев, издигнат от Християндемократическа партия за България - 1 010 действителни гласа; за К. Костадинов, издигнат от Възраждане - 14 432 действителни гласа; за А. Клисарова., издигната от БСП за България - 14 156 действителни гласа; за Д. Стефанов, издигнат от Движение ЗАЕДНО за промяна – 880 действителни гласа; за Ц. Атанасов, издигнат от партия Български социалдемократи – 2 207 действителни гласа; за М. Димитрова, издигната от Радикалдемократическа партия в България - 250 действителни гласа; за С. Николова, издигната от Демократична България – Обединение – 8 755 действителни гласа; и 4 928 действителни гласа с отбелязан вот "не подкрепям никого". Въз основа на тези обобщени данни от 405 бр. протоколи на СИК от 27.10.2019 г., ОИК Варна е постановила свое Решение № 288/28.10.2019 г., с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 26 и т. 29, във вр. с чл. 452, ал. 4 и ал. 5 от ИК е обявила, че нито един от кандидатите не е получил повече от половината действителни гласове, поради което е допуснала до участие във II тур за избор на кмет на община Варна, насрочен на 03.11.2019 г., първите двама кандидати, получили най-много гласове, а именно И. Портних, издигнат от ПП ГЕРБ, получил 49 754 действителни гласа и К. Костадинов, издигнат от Възраждане, получил 14 432 действителни гласа. След проведения на 03.11.2019 г. втори тур на изборите за кмет на община Варна и отчитане на протоколите от всички 405 секционни избирателни секции, Общинската избирателна комисия е съставила Протокол от 04.11.2019 г. за избиране на кмет на община Варна, в който е отразено следното: секционните избирателни секции са 405 на брой; броят на избирателите според избирателните списъци е 283 477; броят на избирателите вписан в допълнителните страници/под чертата/в изборния ден е 1 941; броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници /под чертата/ е 82 124, /който съвпада с броя на гласувалите избиратели според намерените в избирателната кутия бюлетини/; броят на неизползваните бюлетини е 232 113; броят на унищожените от СИК бюлетини по други поводи е 476; броят на недействителните бюлетини по чл. 427, ал. 6 от ИК е 0; броят на недействителните бюлетини по чл. 227 от ИК е 0; броят на недействителните гласове по чл. 228 от ИК е 0; броят на сгрешените бюлетини по чл. 267, ал. 2 от ИК е 87; броят на намерените в избирателните кутии бюлетини е 82 124; броят на недействителните гласове е 1 173; броят на действителните бюлетини, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции и инициативни комитети е 78 345; броят на действителните гласове "Не подкрепям никого" е 2 606; броят на действителните гласове /бюлетини/ е 80 951. От тях 49 207 броя са отчетени за кандидата, издигнат от ПП ГЕРБ – И. Портних, а за кандидата, издигнат от ВЪЗРАЖДАНЕ – К. Костадинов са отчетени 29 138 броя. И в двата протокола (от първи и втори тур) е отразено отсъствието на жалби, възражения, особени мнения и решения по тях, представляващи неразделна част от протокола, както и "0" броя поправки, извършени преди обявяване на протокола и заверени на съответните места с означението "поправка" и с подписи на всички членове на ОИК. От съда е установено, че действията на ОИК са обективирани в протоколи № 32 и № 38 за проведени заседания съответно на 28.10.2019 г. и на 04.11.2019 г., от които е видно, че комисията е заседавала в пълен състав, като всички нейни решения са взети с единодушие. Същото се отнася и до изготвените от ОИК-Варна протоколи от 28.10.2019 г. и от 04.11.2019 г. за отчитане на резултатите от избор на кмет на община Варна, проведени съответно от 27.10.2019 г. и от 03.11.2019 г. като протоколите са подписани от всички членове на комисията, без да са нанесени възражения или особени мнения. Установено е безспорно, че при провеждане на изборите на първи и втори тур всички 405 СИК са изготвили Протоколи за отчитане резултатите на СИК от изборите за кмет на община Варна, от които 403 бр. са представени от ОИК с молба от 18.11.2019 г. и приети от съда в съдебно заседание на 26.11.2019 г. Видно от същите, отделните СИК са присъствали в състав, определен съгласно цитираните по-горе решения на ОИК Варна за назначаване на членовете на СИК. СИК са имали необходимия кворум за работата си и за вземане на решения. Всички протоколи на СИК, както от първи, така и от втори тур са подписани от всички членове на съответната СИК, съответно в нито един от тях, не е изложено особено мнение от член на съответната СИК, съобразно реда, регламентиран в разпоредбата на чл. 441, ал. 3 от ИК. Видно от представените протоколи, при отчитането на резултатите в различните секции са присъствали различен брой застъпници и представители на регистрираните за участие в изборите партии и коалиции. Данните от всички секционни протоколи са своевременно отчетени пред ОИК Варна. Въз основа на тях ОИК-Варна е взела Решение № 338/04.11.2019 г. за определяне на резултатите от втори тур и обявяване на И. Портних за избран за кмет на община Варна. Това решение и свързаното с него Решение № 288/28.10.2019 г. на ОИК-Варна относно проведения избор за Кмет на Община Варна в два тура, респ. на 27.10.2019 г. и на 03.11.2019 г. са били оспорени от С. Николов в качеството му на кандидат за кмет на община Варна издигнат от коалиция "Ние, Гражданите", пред компетентния за това първоинстанционен Административен съд –Варна. Делото е било разпределено по надлежния ред от председателя на съда на съдия Р. Симеонов, за което е съставен съответния протокол, приложен по делото, съдържащ относимите реквизити обуславящи го като официален документ за целта, за която е съставен. Поради това понастоящем не се установяват нарушения на процедурата по определяне на съдия –докладчик по делото. Всички доводи на касатора за нарушения на процеса на разпределение на делото са неоснователни, тъй като не са подкрепени с каквито и да е било доказателства в юридическия смисъл на думата. В протеклото производство в рамките на своите правомощия съдът е извършил редица процесуални действия по подготовка на съдебното заседание, за което е издал съответните разпореждания в писмен вид, с което е давал указания до страните, включително и на жалбоподателя. Дадените указания са своевременни и относими спрямо характера на производството, доказателствената тежест и процесуалните права и задължения на страните, а с оглед съкратените срокове по Изборния кодекс за разглеждане на този вид дела са били и адекватни и сроковете, които е давал за изпълнението им. Съобщенията за тях са били надлежно връчени на всички страни, които са предприели ответни действия, обективирани в приложените по делото документи. В тази връзка не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила и затова всички доводи в противното са неоснователни. В частност, твърденията в жалбата, че съдът с изричния си отказ незаконосъобразно не е открил поисканото от жалбоподателя производство по чл. 193 ГПК по оспорване на посочени с номера протоколи на СИК, също са неоснователни. Производството по оспорване на официални свидетелстващи документи, каквито са протоколите на СИК, ОИК и избирателните списъци, е специфична процедура регламентирана в чл. 193 ГПК. За да е допустима, следва страната, която оспорва материалната доказателствена сила на официалния документ има минимум две задължения – първо, следва да заяви изрично и недвусмислено изрично кой документ оспорва и в какво точно се изразява оспорването, и второ- оспорването да е направено най-късно до първото по делото заседание. В случая в първоначалната жалба, подадена на 12.11.2019 г. касаторът е посочил, че на основание чл. 193 ГПК оспорва истинността на протоколите на ОИК от 28.10.2019 г и от 04.11.2019 г., 405 бр. протоколи на СИК от 27.10.2019 г. ( с конкретни номера) и 403 бр. протоколи на СИК от 03.11.2019 г. (с конкретни номера) с твърдения, че данните, отразени в тях " по отношение на действителните и недействителните бюлетини, са неверни." С разпореждане № 15086/13.11.2019 г. съдия-докладчика е приел, че жалбата е нередовна и е оставил без движение производството по делото, като е дал указания в 17 пункта до жалбоподателя, сред които и да уточни конкретните нарушения в съответните СИК. Определен е еднодневен срок за изпълнението им. По молба на жалбоподателя срока е удължен до 18.11.2019 г. Молба с уточнения и доказателствени искания за разпит на ЗЗ-ма свидетели е подадена от жалбоподателя на 19.11.2019 г. Аналогично искане по чл. 193 ГПК жалбоподателят е направил и в първото заседание по делото, проведено на 26.11.2019 г. В това заседание, съдът се е произнесъл по това искане като е отказал да го уважи с мотиви, че дадените указания не са изпълнени в срок, поради което възможността за оспорване на посочените в жалбата документи е преклудирана по смисъла на чл. 459, ал. 6 ИК, предвиждаща, че "Сроковете по Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс за отстраняване на нередовности на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат. Съдът може да определи срок за извършване на процесуално действие, който не може да е по-кратък от един ден и по-дълъг от три дни." Настоящия състав приема, че административният съд е допуснал процесуално нарушение като при заявено оспорване истинността на посочените протоколи на ОИК и СИК, той не е открил производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК. Налице е процесуално нарушение, тъй като при заявено оспорване по чл. 193, ал. 1 от ГПК и изявление от другата страна (ОИК), че желае да се ползва от съответния документ /в случая с представянето по делото на надлежно заверени копия протоколите на ОИК и СИК/, съдът няма право на преценка дали да открие или не производство по оспорване истинността на документ. Въпреки това, анализа на всички оспорени протоколи налага извода, че в случая това процесуално нарушение не е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Установява се, че протоколите на ОИК и СИК не съдържат поправки, зачерквания или недостатъци, които да не са извършени по предвидения в чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 от ИК ред. Всички те са подписани от всички членове на съответната СИК. Към тези протоколи е посочено, че няма жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях, включително и такива иницирани от застъпниците и представителите на представляваната от жалбоподателя коалиция. С оглед на това административният съд чрез недопускането на оспорване по чл. 193 ГПК правилно не е допуснал евентуално повторно преброяване на гласовете от бюлетините, което е изцяло в контекста на относимото решение № 9 на Конституционния съд по к. д. № 8/2009 г. В тази връзка следва да се има предвид, че преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто й да е друг способ на преброяване, освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, или ако по тях са извършени поправки, които поставят под съмнение отразения в тях резултат, или непосредствено е обжалвано отчитането резултатите от гласуването, какъвто е случая вече беше коментирано, че не е налице. Съдебният контрол за законосъобразност на решението за избор на кмет не включва повтаряне и проверка на всички действия на специално назначената изборна администрация. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва от секционните избирателни комисии. Проверка на това процесуално действие може да се извърши от съда освен при оспорване от участник в изборите, но и само ако от протоколите на СИК е видно, че са съществували спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. В случая обаче не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на СИК в съставените протоколи. Затова дори да беше открито производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК и при липса на други доказателства в обратна насока, не би се стигнало до различен резултат от установения от административния съд. По тези доводи настоящият съдебен състав приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което не е налице касационно основание в тази насока. Неоснователни са доводите на касатора, че протоколите от посочените СИК съдържали редица поправки и корекции. Сами по себе си поправките и корекциите не ги правят "нередовни". В случая поправките и очевидните фактически грешки в тях са отстранени по предвидения в чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 от ИК ред, поради което поправките в протоколите от посочените в жалбата СИК не са "незаконосъобразни". Не се установява и нарушение на чл. 183 ГПК във вр. чл. 144 АПК относно обстоятелството, че протоколите от СИК са били представени по делото от ОИК заверени с текст "Вярно с оригинала" и печат от ОИК и след поискване от жалбоподателя не са представени в оригинал. Съгласно чл. 183 ГПК, за да бъде доказателство по делото, документът трябва да е представен в оригинал или официално заверен препис, или препис, заверен от страната. В противен случай се изключва като доказателство. Очевидно нормата допуска документа да бъде представен и в заверен от страната препис, както е сторено в случая. Когато документът е издаден в препис от орган на държавна власт в рамките на служебната му компетентност, при поискване от противната страна е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка по смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Във всички случаи при обосновани съмнения относно материалната му доказателствена сила, съдът следва да извърши проверка чрез изискването и сравняването му с оригинала. В случая не са съществували никакви обективни признаци, които да обосноват каквито и да е било съмнения в доказателствената стойност на представените документи единствено и само защото са представени в заверени копия и поради това съдът, като не е изискал оригиналите на тези документи е процедирал законосъобразно. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е ограничил правото на жалбоподателя да представя доказателства. Съдът е допуснал множество доказателствени искания, включително и разпит на поисканите свидетели. Проведен е разпит на шестима свидетели от общо поисканите 33-ма свидетели. Останалите свидетели не са разпитвани, поради отказ на жалбоподателя от техния разпит видно от стр. 302 от протокол от съдебно заседание от 29.11.2019 г. Съдът е установил, че от показанията на разпитаните свидетели не се установяват сочените от жалбоподателя нарушения на изборния процес. Изводите на съда са правилни. Ирелевантни понастоящем са причините, поради които жалбоподателят се е отказал от другите свидетели. Заради поведението му в залата в този момент, съдът дори му е наложил глоба на основание чл. 89 вр. чл. 91 ГПК. В тази връзка правилно за неоснователни като недоказани са приети доводите на жалбоподателя, че преброяването на гласовете във всички 405 секции е в нарушение на чл. 429, ал. 2 от ИК, тъй като нито един от разпитаните свидетели не твърди факти за подмяна на бюлетини от избирателната кутия с други. Аналогичен е извода за твърдените нарушения на чл. 431 от ИК, че във всички избирателни секции, членовете заставали в кръг, като умишлено пречели и така нямало видимост, тъй като от показанията на разпитаните свидетели не са установени данни за умишлени действия от страна на СИК, водещи до възпрепятстване на видимостта на застъпниците. Тези от свидетелите които за заявили, че не са виждали добре, са посочили, че по тяхно искане относно твърдени брой действителни или недействителни бюлетини за техен кандидат е следвало второ, а в някои случаи и трето преброяване на бюлетините, поради което съдът е приел, че им е осигурявана възможност при преброяване на гласовете за съответните кандидати и при определяне на бюлетини като недействителни, последните били показвани на застъпниците една по една. Свидетелите са давали показания и относно доводите за нарушения на чл. 227, чл. 228, чл. 434, ал. 1 и чл. 437, ал. 6 от ИК относно отразяването броя на неизползваните бюлетини, броя на получените бюлетини и броя на унищожените бюлетини, както и доводите за нарушения на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ИК относно начина на отваряне на изборните кутии, но нарушения на цитираните норми не са установени. Обсъдени са и доводите за нарушения на чл. 436, ал. 2 ИК, чл. 438 от ИК, чл. 438, ал. 3 от ИК, чл. 441, ал. 6 от ИК. По отношение доводите за нарушение на чл. 427, ал. 8 от ИК от показанията на разпитаните свидетели не са установени каквито и да е умишлени действия на членове на СИК по време на селектирането на бюлетините свързани с оставяне на отпечатъци или символи, включително и поради наличие на индигирана ивица на гърба на бюлетината. В тази връзка е съобразен чл. 437, ал. 2, т. 8 от ИК, че гласът е действителен, ако в бюлетината има отклонения дължащи се на дефекти, грешки при производството или когато върху нея има механични увреждания и зацапвания. В тази връзка е посочено, че образецът на бюлетината в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 в частта на техническите й характеристики и графични защити са утвърдени с Решение № 1130-МИ/18.09.2019 г. на ЦИК, публично достъпно на адрес https: //www. cik. bg/bg/decisions/1130/2019-09-18. По изложени съображения съдът правилно е приел доводите на жалбоподателя в тази връзка за неоснователни. Обсъден и е приет за неоснователен довода за допуснати нарушения на чл. 220, ал. 1 от ИК от членовете на СИК, изразяващо се в незаконосъобразно увеличаване на изборния ден извън законоустановените срокове от 07, 00 ч. до 20, 00 ч. От показанията на разпитаните по свидетели и от другите доказателства съдът не е установил в нито една от секциите да е имало необосновано и незаконосъобразно увеличаване на изборния ден, както и че изборния ден е приключил преждевременно. Съдът е обосновано е приел, че дори да са допуснати очевидни фактически грешки при изписване начален и краен час на изборния ден, сами по себе си не оказват влияние върху формирания изборен резултат. В тази връзка по делото липсват и доказателства, който и да е от членовете на СИК, да е отказал да подпише протокола, да не е бил съгласен с отразеното, да го е подписал с особено мнение. Относно 405-те протокола на СИК и протоколи на ОИК съдът е установил, че не са налице спорове по характера на бюлетините, няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения и затова повторно ръчно преброяване заради изразено съмнение за допуснати нарушения или за неправилно преброяване на действителни и недействителни бюлетини. Съдът приема, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест, а отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. По отношение на оспорените избирателни списъци съдът намира, че жалбоподателя не е установил от събраните по делото доказателства данните в тях да са неверни. Разпитаните по делото свидетели са описали поредността на действията на комисията при извършеното от тях гласуване и наблюденията си за това как други граждани са упражнили правото си на глас. Нито едно от твърденията на жалбоподателя за гласуване на лица, представили се с друг документ за самоличност, за липса на проверка от страна на комисиите на самоличността на гласувалите не се е потвърдил. Изводите на съда за неоснователност на жалбата са правилни и обосновани. Тук е мястото да се посочи, че не са налице визираните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в непроизнасяне на съдия М. Желязкова в съдебно заседание на 16.12.2019 г. повторно по направените доказателствени искания в същото производството, по което съдия –докладчик до 02.12.2019 г. е бил съдия Р. Симеонов, когато си е направил отвод. Следва да се съобрази обстоятелството, че в съдебното производство по административни дела, нито в приложимия АПК, нито в субсидиарно приложимия ГПК няма императивна норма за неизменност на съдебния състав. Поради това всички процесуални действия на съдия Р. Симеонов до отвода му имат процесуална стойност. Направеният самоотвод не променя този извод, защото в мотивите на същия не е посочено, че е направен поради съществуването на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие по см. на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. чл. 144 АПК, а поради това, че "заявеното от жалбоподателя, макар и несъществуващо предубеждение и заинтересованост от съда, следва да бъдат преодолени и на жалбоподателя да се осигури справедлив процес, справедлив до степента, в която той я разбира. В този смисъл... съдът заявява, че не са налице обстоятелства, пораждащи пристрастност или заинтересованост у съда,... ". Следователно въпреки липсата на основания за това, съдия Р. Симеонов се е "отвел" от разглеждане на делото, като на практика се е отказал от по-нататъшното му разглеждане. Впоследствие съдия М. Желязкова е определена надлежно за следващ съдия-докладчик. Тя е продължила разглеждането на делото от етапа, до който е стигнал процеса при предишния съдия докладчик. В случая не са нарушени принципа по чл. 11 във вр. чл. 144 АПК за публичност и непосредственост, а именно "Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание" и принципа по чл. 12 ГПК във вр. чл. 144 АПК за вътрешно убеждение, а именно "Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. " Видно от протоколите от съдебни заседания, съдия М. Желязкова е обсъждала извършените от съдия Р. Симеонов процесуални действия и събраните чрез тях доказателства два пъти – веднъж при направено в тази връзка възражение от жалбоподателя и втори път – при решаване на делото по същество. Ето защо решението е постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, с което са спазени посочените по-горе принципи. Неоснователни са и доводи за процесуални нарушение на съда при неуважаване на искането за отвод на прокурора по делото. Институтът на отвода е регламентиран в чл. 21-24 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е приложим в съдебното административно производство на основание чл. 144 от АПК. Цитираните правни норми не предвиждат обжалваемост на актовете, с които е уважен или не отвода, поради което и като не е уважил искането за отвод на прокурора, съдът е взел решение по свое вътрешно убеждение и в рамките на предоставените му законови правомощия и поради това е процедирал законосъобразно. При проверка доводите с жалбата с която е сезиран и при изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и след разпределена доказателствена тежест съдът е извършил редица допустими и относими процесуални действия, включително и по искане на жалбоподателя, при което по делото са били приобщени писмените доказателства, представляващи административната преписка по произвеждане на избора. В това число са приети протоколи на ОИК от 28.10.2019 г. и от 04.11.2019, протоколите (заверени от ОИК копия) от всички 403 секционни избирателни комисии на територията на община Варна, както и други писмени доказателства, по опис и посочени в протокола от съдебно заседание. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, в съответствие с приложимото право първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт. В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че предмет на оспорване е Решение № 338/04.11.2019 г. и свързаното с него Решение № 288/28.10.2019 г. на ОИК-Варна относно проведения избор за кмет на Община Варна в два тура, респ. на 27.10.2019 г. и на 03.11.2019 г. Първоинстанционният съд се е съобразил с императивното изискване на чл. 459, ал. 7 ИК, по силата на която норма в процеса по обжалване на резултатите от изборите съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по чл. 459, ал. 1 ИК, с оглед на което съдът не е длъжен да извършва цялостна ревизия на изборния процес, а да провери дали посочените в жалбата нарушения са допуснати и ако са, дали са толкова съществени, че да доведат до различен от установения в атакуваното решение на Общинската избирателна комисия изборен резултат. В оспореното съдебно решение е цитирано относимото решение № 13/28.11.2013 г. по конституционно дело № 14/2013 г. на Конституционния съд на Република България, в което изрично е посочено, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, следва кумулативно да са установени две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право- общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Следва да се има предвид правнорелевантният факт, че в случая от съдържанието на визираните протоколи на ОИК и СИК се установява по безспорен начин, че в тях е записано изрично, че изборите са произведени в нормална и спокойна обстановка и нито един от цитираните протоколи не е подписан с особено мнение, не е отразено и наличието на възражения или заявления, представляващи неразделна част от тези протоколи. Във връзка с гореизложеното първоинстанционният съд точно е преценил, че от общо подадени действителни гласове 100 951, от тях 96 023 са отчетените по кандидати, като настоящият касатор е получил 1 197 действителни гласа, което е 0, 80% от тях, а двамата кандидати получили най-много действителни гласове- И. Портних - 49 754 действителни гласа и К. Костадинов - 14 432 действителни гласа, но по-малко от половината (50 475 бр.), законосъобразно са допуснати до втори тур. В тази връзка следва да се посочи, че дори хипотетично да се предположи, че съответните СИК и ОИК са допуснали някакви нарушения при отчитане на резултатите и към броя на подадените за касатора Николов 1197 действителни гласа се прибавят броят на унищожените от СИК бюлетини по други поводи – 967, броят на недействителните бюлетини по чл. 227 от ИК – 4, броят на недействителните гласове по чл. 228 от ИК – 13, броят на сгрешените бюлетини по чл. 267, ал. 2 от ИК – 194 и броят на недействителните гласове - 5 563 със сбор 6741, се получава общ сбор от 7938 брой гласове, което е с 6494 броя гласове по-малко от 14 432 броя действителни гласа за втория допуснат до втори тур участник, което при тази голяма разлика обуславя извода, че не са налице нарушения, а дори и да има такива, те не са съществени във вид и степен, че да са в състояние на променят крайния резултат от първия тур и кандидата за кмет С. Николов да бъде допуснат до втори тур. Изложените по-горе съображения обуславят и извода за липсата на съществени нарушения на изборния процес и на административнопроизводствените правила при повеждането му, а и съдопроизводствените правила при проверката му. Извършените от първоинстанционния съд в решението фактически констатации в цифрово изражение съвпадат с обявените изборни резултати от ОИК. С оглед правилно установените факти и в съответствие с приложимото право АС-Варна е направил законосъобразни изводи, като с оглед изхода на спора настоящият състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Наведените доводи в касационната жалби в подкрепа на касационните оплаквания, по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред АС- Варна, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Не са налице твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК и се е произнесъл за законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Указал е доказателствената тежест на страните, обезпечил е правото на защита на страните, включително и на жалбоподателя като му е предоставил възможност да ангажира доказателства така, както ги е поискал. Отказите да допусне доказателства поради тяхната неотносимост или недопустимост са мотивирани и са въз основа на процесуалните правила. Следва да се съобрази обстоятелството, че с процесуалното си поведение жалбоподателят по своя воля се е отказал от събирането на някои доказателства. При извършената проверка за приложението на материалния закон – ИК както от ОИК, така и от АС- Варна, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията на които е потвърдено решението на ОИК, не се установяват визираните от касатора нарушения. Решението на АС- Варна е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение избор на кмет на община Варна. Изводите на АС- Варна са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на проведения избор и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното провеждане и приключване на избора на кмет в община Варна, поради което решението е и обосновано. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на АС- Варна касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С определение № 40/08.01.2020 г. по адм. д. № 3097/2019 г. Административен съд – Варна е оставил без уважение молбата на жалб. Николов за отмяна на наложената в съдебно заседание от 29.11.2019 г. на основание чл. 89 вр. чл. 91 ГПК вр. чл. 144 АПК глоба в размер на 50 лв. Цитираните норми предвиждат, че " съдът налага глоба за нарушение на реда в съдебно заседание... в размер от 50 до 300 лв. " В определението си при налагане на глобата съдът е изложил фактически и правни основания, които кореспондират на установеното нарушение от жалбоподателя, а именно и най-вече демонстративното напускане на съдебното заседание. Мотивите на съда са били кратки, но конкретни и относими спрямо действителното фактическо и правно положение в ситуацията. Повече мотиви не са били и необходими, защото те, заедно с наложената глоба имат за цел да най-малкото да възпрат нарушителя на реда от повече подобни действия. След като жалбоподателят е напуснал залата, по-голям ефект с повече мотиви не би могъл да бъде постигнат. Ето защо доводите за необоснованост на санкциониращото определение са неоснователни. Впоследствие по реда на чл. 92 ГПК вр. чл. 144 АПК жалб. Николов е обжалвал това определение пред до съда, който е наложил глобата. Съдът в обжалваното понастоящем определение е изложил правни и многобройни фактически основания, поради които не е уважил молбата за отмяна на наложената глоба. Всички доводи на съда намират опора в доказателствата по делото. Наложената глоба е законосъобразно определена в минимален размер, като дори е проявено снизхождение с оглед множеството действия по нарушаване реда в залата и проявеното неуважение към съда. Понастоящем не са налице основания или доказателства, които да налагат промяна на изложените от съда мотиви. Поради това определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендирани. По изложените съображения на основание на горното и на чл. 459, ал. 9 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,