Определение № 161 от 15.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез старши инспектор М. Г., против определение № 70 от 1 февруари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 31/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава определение № 523 от 4 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 308/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на искането на комисията, тъй като срокът на проверката по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ е изтекъл. В частната касационна жалба се заявява наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./. Същият въпрос е предмет на тълкуване от ОСГК в образуваното тълк.д. № 1/2018 г., като разясненията на ВКС ще са от значение за разрешаването на настоящия спор. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,