Определение № 375 от 22.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 677/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК по спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Окръжен съд - гр. Враца. Настоящият състав, след като обсъди данните по делото, прие за установено следното: Софийският окръжен съд е бил сезиран с искане за признаване и изпълнение на постановено от Пътна полиция в гр. Марибор - Република Словения решение № 0000125427689 от 28.10.2023 г., влязло в сила на 07.11.2023 г. за налагане на финансова санкция в размер на 900 евро на T. G. L. с адрес на регистрация в Република България, [населено място], [улица] за нарушение на разпоредби от Закона за пътищата на Република Словения, свързано с участие в пътното движение на товарен автомобил на юридическото лице, чиято обща маса е надвишавала максимално разрешената, опрдилена от производителя в спецификацията на автомобила с 595 кг. С разпореждане № 408 от 05.07.2024 г. съдията-докладчик по образуваното пред СОС НДЧ № 423/2024 г. е прекратил „производството по делото“ (вероятно се касае за съдебното производство), позовавайки се на данните, които е изискал и които е получил от санкционираното търговско дружество относно местоживеенето на водача на товарния автомобил в [населено място], обл. Враца. С оглед на тези данни и позовавайки се на чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) съдията-докладчик от СОС е преценил, че местно компетентен да разгледа делото е окръжният съд в гр. Враца и е изпратил делото на този именно съд. След постъпване на материалите по делото във Врачанския окръжен съд и в рамките на образуваното пред този съд НЧД № 463/2024 г. е била направена справка относно търговската регистрация на санкционироното търговско дружество, която е показала, че то е със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]. Установено е чрез същата справка, че в този именно град е и адресът за кореспонденция на дружеството с органите на НАП. Тези данни са позволили на съдебния състав от Врачанския окръжен съд с определение № 330 от 17.07.2024 г. да прекрати образуваното пред него частно производство и да повдигне спор за подсъдност, настоявайки, че местно компетентен по правилата на приложимия ЗПИИРКОРФС е именно окръжният съд в гр. София. Този извод е верен, като съобразно с данните по делото и предписанията на ЗПИИРКОРФС компетентен да разгледа делото е именно Окръжният съд в гр. София. Според правилото на чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРФС решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България. В случая в приложеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета ясно е посочено, че адресат на наложената финансова санкция е не водачът на товарния автомобил, а търговското дружество, на което се води този автомобил, а именно T. G. L., като адресът на регистрацията му е в Република България, [населено място], [улица]. Този адрес поначало определя местната компетентност именно на Софийския окръжен съд, като се има предвид предписанието на цитираната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРФС. В рамките на образуваното пред него частно производство този съд е следвало да ползва тази налична по делото информация, предоставена от издаващата държава за призоваване на санкционираното лице. Икономисването на съдебни усилия в тази насока очевидно е довело единствено до неоправдано забавяне на процесуалното развитие. Делото следва да бъде върнато на Софийския окръжен съд за разглеждането и решаването му по същество от този съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение