Определение № 60596 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 857/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Рудник „Трояново - Север“ – [населено място], клон на „Мини Марица изток“ ЕАД – гр. Раднево, област Стара Загора, против въззивно решение № 260088/27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3299/2020 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260006/15.09.2020 г. по гр. д. № 308/2020 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което са уважени предявените от Д. Щ. С. против Рудник „Трояново - Север“ – с. Ковачево, клон на „Мини Марица изток“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и т. 2 КТ. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пред. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ когато работникът изначално не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността по отношение на образование, квалификация или специалност и не е притежавал изискуемите по длъжностна характеристика образование, квалификация или специалност още при сключването на трудовия договор /назначаването му на тази длъжност/?“; 2. „След влизане в сила на нови изисквания за дадена длъжност /въведени с длъжностната характеристика/ обвързан ли е със срок работодателят, за да упражни правото си по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Упражняването на правото за прекратяване на ТПО след един доста продължителен период /пет и повече години/ представлява ли недобросъвестност от страна на работодателя и/или злоупотреба с права?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, като извърши своя преценка на фактическия и относим доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, след като обсъди въведените доводи и възражения на страните?” и 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност?”. Сочи, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, третият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ППВС 1/1953 г., ППВС 7/1965 г., ППВС 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 432/26.10.2010 г. по гр. д. № 826/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о. и решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I т. о., а четвъртият въпрос с решение № 229/14.12.2016 г. по гр. д. № 2221/2016 г. на ВКС, III г. о. решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г.на ВКС, III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Д. Щ. С. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. По делото е установено, че между Рудник „Трояново - Север“ – с. Ковачево, клон на „Мини Марица изток“ ЕАД – гр. Раднево и Д. Щ. С. е било налице трудово правоотношение въз основа на сключения между страните безсрочен писмен трудов договор № 0808/26.04.1991 г. за изпълнение на длъжността „механошлосер – ТПРМС 2 група“, с предходно прекратяване на трудовия договор на ищеца чрез дисциплинарно уволнение, което е било отменено от съда и ищецът е бил възстановен на работа. На 24.06.2020 г. на ищеца е връчената Заповед № 59/24.06.2020 г. на Управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение с него, считано от същата тази дата /24.06.2020 г./ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради формулираната липса на необходимото образование за изпълнение на работата, в частта специалност и степен на квалификация. Работодателят е твърдял, че макар още с първата длъжностна характеристика, връчена на ищеца при възникване на трудовото му правоотношение с рудника „Трояново-север“, с. Ковачево още през 1991 г. същият е отговарял на определените професионални изисквания за заемане на процесната длъжност /Образование – „средно специално“, Специалност – „машинен профил“, Квалификация – „Трудов стаж по специалността. Обучение от 1 до 6 месеца“ и „Професионална квалификация Курсове за квалификация за заеманата длъжност“/, но вече не бил отговарял на новите по-високи изисквания за тази длъжност още от 201З г. /длъжност „Механошлосер - ТПРМС II група”, отдел „Цех „Механична работилница“ изискванията са: образование – „средно“, специалност – „МЕМ; механизация на производството; технология на машиностроенето – студена обработка“ и квалификация „техник по специалността, III ст. пр. кв., професионална квалификация: „машинен монтьор“/ - т. е. в един по- късен етап повече от 20 г. след възникване на ТПО и почти 7 г. по-рано преди прекратяването на трудовото правоотношение с процесната Заповед. Въззивният съд е приел, че тъй като новите по- високи изискванията за длъжността „Механошлосер - ТПРМС II група” са въведи от работодателя с длъжностната характеристика, връчена на работника - ищеца още на 10.01.2013 г., същите не са извършени с оглед спецификата на същата вършена от него работа и при абсолютно същите непроменени нужди на предприятието, поради което те не са били свързани с характера, спецификата и естеството на вършената фактическа работа на съответната длъжност, а с някакви други цели и намерения. От датата на първоначалното заемане на длъжността „Механошлосер - ТПРМС II група” /1991г./ до прекратяване на трудовия договор на работника с процесната заповед /24.06.2020г./, въпреки наличието на формална промяна в изискванията за заемане на тази длъжност, същите фактически не са били променяни от 2013 г. до 2020 г., дори и още първоначално ищецът от постъпването си на работа през 1991 г. не е отговарял формално на тях. В случая не е налице злоупотреба с правото на работодателя да въведе нови изисквания ,както и че това е разрешено от закона, но в конкретния казус ищецът изначално не е отговарял на изискванията на работодателя за заемане на процесната длъжност, но е бил назначен на работа на безсрочен трудов договор, като не е било установено по какъвто и да е начин, че по-ниската степен на образование и професионална квалификация да се създавали фактически пречки в работата на работника при работодателя му. Още повече, че видно от текста на предпоследната длъжностна характеристика /връчена на работника на 01.10.2013 г./, в същата изрично са били посочени изискванията - образование – средно; специалност – МЕМ, механизация на производството, технология на машиностроенето – студена обработка; квалификация – техник по специалност; професионална квалификация – машинен монтьор. Последното допълнително споразумение № 2159/23.06.2020 г. към първоначалния му трудов договор № 1227/12.07.1991г. /подписано от работника на 24.06.2020 г./, длъжностната му характеристика за длъжността „механошлосер“ по нищо не се отличава от подписаната от ищеца първоначална такава още на 01.10.2013 г. в частта й относно изискванията за заемане на длъжността. Районният съд правилно е констатирал, че още на 25.06.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с аргумента „липса на необходимото образование /специалност/ и професионална квалификация за заемане на длъжността „механошлосер“, считано от 25.06.2020 г. е било прекратено повторно процесното ТПО. Въззивният съд е изложил, че моментът на извършването на тези фактически действия от страна на дружеството-работодател навеждат на извода за недобросъвестно упражняване на правата от негова страна, макар законът да не въвежда конкретен срок, в който следва да се извърши преценката и да се осъществи процедурата по връчване на предизвестие и заповед за уволнение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Макар, че видно от трудовия договор и допълнителните споразумения с работника е било изрично посочено, че той притежава средно професионално образование по специалността „оператор на голямо габаритни металорежещи машини“, но от самото начало на работа в дружеството той е отговарял на изискването за длъжността „механошлосер“ в частта за образование - средно, но не е отговарял на изискването специалността да е „МЕМ; Механизация на производството; Технология на машиностроенето – студена обработка“, както и на изискванията за квалификация „Техник по специалността“ и професионална клалификация „Машинен монтьор“. Тъй като в случая не са променяни никакви изисквания в трудовите функции, а само изискването за образование и квалификация, то очевидно в случая не е налице хипотезата на съкращаване на щата и е принципно възможна хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, която от формална страна е упражнена от работодателя при наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на субективното право. Същевременно промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е възможна само при запазване на длъжността, а когато се променят нейни съществени трудови функции, макар и наименованието на длъжността да е запазено, се създава нова длъжност и е налице съкращаване на щата. Следователно, ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя изисквания за заемане на определена длъжност, а впоследствие го уволнява за това на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /какъвто е процесния случай/, уволнението се явява незаконно, тъй като новите изисквания не са нормативно определени, а са въведени впоследствие от самия работодател, и работодателят може да прекрати трудовия договор, когато впоследствие са настъпили промени в изискванията за съответната работа /каквито не са налице по делото/, които работникът да не удовлетворява. В конкретния случай новите завишени изисквания за образование и квалификация не са нормативно установени, а са били въведено от самия работодател с новата длъжностна характеристика /още през 2013 г. - 7 г. преди процесното уволнение/, при тези известни му факти и обстоятелства той е сключил първоначалния трудов договор с работника /през 1991 г./, знаейки, че работникът не удовлетворява тези изисквания - следователно той не би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая твърдяното от касатора, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на формалната логика не се установява. А както беше изрично посочено твърдението, че по делото е допуснато процесуално нарушение – произнасяне по бланкетно твърдение в исковата молба за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършаване на процесното уволнение, представлява касационно оплакване за неправилност, което в случай, че е основателно е основание за отмяна на решението и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос е обусловил правните изводи на съда, но по него е налице задължителна практика, която изключва наличието на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Следва да се подчертае, че въззивното решение е постановено изцяло в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение. Вторият въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд е приел, че законът не въвежда конкретен срок, в който следва да се извърши преценката и да се осъществи процедурата по връчване на предизвестие и заповед за уволнение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Доколкото по въпроса не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване, то не следва да се обсъжда наличието на поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените трети и четвърти въпроси са обусловили правните изводи на съда, но същите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /включително цитираната от касатора/ относно задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните. Въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и е изложил собствени мотиви за основателността на предявените искове и обосновано е приел, че изискванията за образование, специалност и професионална квалификация, са определени от работодателя с длъжностната характеристика още от постъпването на ищеца на работа през 1991 г. и не са променяни до 01.10.2013 г., а и при новите, по-завишени от тях работодателят е продължил трудовото правоотношение с работника, но упражненото от работодателя законово право по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се явява незаконосъобразно, понеже тези изисквания за образование в част специалност и за професионална квалификация са изначално изискуеми за длъжността „механошлосер“, а не последващо въведени за нуждите на работата в рудника. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.