Определение № 945 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 322 от 14.12.2012 г. по в. гр. дело № 486/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 488 от 27.09.2012 г. по гр. дело № 1544/2012 г. на Казанлъшки районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Г. Д. К. извършено със заповед № 283 от 19.03.2012 г., възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „ ел. монтьор поддържане и ремонт на ел. проводи, линии и мрежи” в група поддържане на КЕЦ З. при [фирма] [населено място] и заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от 22.03.2012 г. - 10.06.2012 г. в размер на 2929,89 лв., ведно със законна лихва считано от 21.05.2012 г. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че въззивният съд без да има преки и непосредствени впечатления от разпитаните свидетели е дал „ново, различно, друго тълкуване и преразказ на гласните доказателства”, като е извел неправилен и неточен смисъл на показанията. Поддържа се, че поради това съдът е стигнал но неверен извод за състоянието на работника в дните на извършената проверка за употреба на алкохол и неговите възможности да изпълнява трудовите си задължения. В този смисъл поставя въпрос дали работодателят е бил длъжен да изиска и кръвна проба за алкохол по реда на Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Ответникът Г. Д. К. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстнационно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правни въпроси от предмета на спора обусловили правната воля на съда в решаващите му изводи за изхода на делото. В изложението се обсъжда фактическа обстановка и нейното установяване чрез събраните по делото доказателства, като се оспорват изводите на съда за състоянието на уволнения работник в деня на извършваните проверки за употреба на алкохол и възможността му да изпълнява точно трудовите си задължения, обстоятелства имащи отношение към обосноваността и процесуалната незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тази оплаквания подлежат на обсъждане, ако се допусне касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването изложението да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното делото, който да е включен в предмета на делото и да има решаващо значение за изхода на спора. В производството по допускане на касационно обжалване не може да се проверяват фактическите констатации на съда при формиране на вътрешното му убеждение, каквото искане по същество се съдържа в изложението. Още по-малко може да се приеме, че изложението обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, което е заявено формално от жалбоподателя. Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото изключва възможността за селектиране на касационната жалба съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може изхождайки от данните по делото и твърденията в касационната жалба сам да изведе правен въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното не се установя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1850 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.