Определение № 1663 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на главен инспектор в Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, срещу определение № 3267 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2523/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е спряно предварителното изпълнение на негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В-0518-Б/28.09.2023 г. Иска отмяната му като неправилно, при изложени доводи за несъответствието му с приложимия закон. Ответникът по частната жалба „Пристанище Варна“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок. С обжалваното определение административният съд, по искане на „Пристанище Варна” ЕАД, гр. Варна, е постановил спиране на изпълнението на оспорения пред него административен акт, Заповед № В-0518-Б/28.09.2023 г. на главен инспектор в Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 55, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е забранено разпространението на течно гориво Гориво за дизелови двигатели на обект Бензиностанция „ГСМ Пристанище варна запад“ № 2, от бензиноколонка № 2, свързана с резервоар № 2, за което е установено, че не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания акт ще причини на оспорващото дружество значителна вреда, като на практика ще доведе до забавяне на работата на пристанищния комплекс, респективно до спиране на дейността му. Определението е валидно допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, включително и когато то е допуснато по силата на отделен закон, при извършеното препращане от чл.166, ал.4 от АПК. В случая оспорената пред съда заповед се основава на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЕВИ, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 55 се прилагат с мотивирана заповед, в която се дават задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. Жалбата против заповедта не спира изпълнението и – чл. 56, ал. 3 ЗЕВИ. Следователно приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК, като спиране е допустимо при условията, които са регламентирани в чл. 166, ал. 2 от АПК - ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При правилно приложение на закона е прието от първоинстанционния съд наличие на обективна възможност за причиняване на изведената от ответника по жалбата вреда, противопоставима на обществения интерес, наложил допускането на предварителното изпълнение. С оглед характера на осъществяваната от него дейност, лишаването от възможността да зарежда притежаваната и използвана техника би довела до невъзможност за осъществяване на ежедневната му дейност, което несъмнено би му причинило вреди, размерът на които обосновава извода на първоинстанционния съд за наличие на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение. Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че "Пристанище Варна" ЕАД би могло да преодолее зависимостта от гориво при наличие на друг резервоар с гориво. От представените по делото доказателства не се установява наличието на такъв, неговият капацитет и техническа възможност за обслужване на наличната техника, използвана от ответника по жалбата. С оглед изложеното, определението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение