Определение № 915 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4235/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници”, представлявано от адв. Е. П. Б., срещу определение № 2236 от 22.08.2013г. по ч. гр. дело № 1673/2013г. на Окръжен съд Бургас, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 5318 от 01.07.2013г. по ч. гр. дело № 1088/2013г. на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по посочени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото, приема следното: Преди да се произнесе по релевираните от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение настоящият съдебен състав следва да извърши преценка за допустимостта на частната касационна жалба с оглед обжалваемостта, респективно необжалваемостта на постановеното от Окръжен съд Бургас определение. С разпореждане от 11.02.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по множество процесуалноправни въпроси по заповедното производство и производството по иска на основание чл. 422 ГПК, по които е постановена противоречива съдебна практика, решаването по един от които ще има значение за преценката за допустимост на частната касационна жалба, а именно: кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване, с оглед необходимостта от уеднаквяване на практиката относно обжалваемостта на актовете по чл. 420 ГПК. Обстоятелството, че посоченият въпрос – предмет на разглеждане по т. 8 на тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е от значение за настоящото дело, обосновава извод за спиране на производството до постановяване на окончателен съдебен акт от ОСГТК на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение