Решение № 7582 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2016 г.

Решение № 7582 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. срещу Решение № 2946 от 28.04.2016 г., постановено по адм. дело № 798/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу изричен отказ на секретар на район "Надежда" - Столична община да издаде удостоверение за сключване на брак от български гражданин в чужбина, обективиран в писмо рег. № РНД16-УФ01-19/1/ от 14.01.2016 г. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд неправилно е основал своето решение на правни норми от националното право, които обаче противоречат на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в резултат на което е ограничено правото на личен и семеен живот на касационната жалбоподателка. От ответника по касационната жалба - секретар на район "Надежда" - Столична община е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноските по водене на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, с оглед сочените касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу отказ на секретар на район "Надежда" - Столична община да издаде удостоверение за сключване на брак от български гражданин в чужбина, обективиран в писмо рег. № РНД16-УФ01-19/1/ от 14.01.2016 г. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление вх. № РНД16-УФ01-19/18.01.2016 г. от Н. В. Т. до кмета на "Надежда" - Столична община за издаването на удостоверение въз основа на регистъра на населението за сключване на граждански брак в К. Б. с български гражданин от женски пол. Установено е, че длъжностното лице по гражданско състояние е отказало да удовлетвори молбата с изричен акт, инкорпориран в горепосоченото писмо. Отказът е основан на чл. 46 от Конституцията на Р. Б. (КРБ), чл. 5 и чл. 2, т. 2 от Семейния кодекс (СК) поради недопустимост на еднополов брак по българското право. Съдът е приел постановения отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че заявеното от касационната жалбоподателка удостоверение се издава в хипотеза на намерение за сключване на брак в чужбина пред компетентен местен орган - чл. 20, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. По аргумент от чл. 20, ал. 3 от цитираната наредба предназначението на документа е да удостовери липсата на пречки за сключването на брака съгласно Семейния кодекс. С. е обосновал, че пречките за сключване на брак не се изчерпват с тези, уредени в чл. 7 от СК. Съдът е направил извод, че чл. 46, ал. 1, изр. 1 от КРБ установява принципа за принадлежност към различни полове на желаещите да встъпят в брак, като нормата е непосредствено приложима по силата на чл. 5, ал. 2 от КРБ и е доразвита в чл. 5 от СК, както и че принципът за разнополовост е основополагащ и предопределя допустимостта на брака въобще. Според съда всяка една пречка за сключването на брак е основание да се откаже издаването на удостоверение (чл. 20, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението), а при констатацията й длъжностното лице действа при условия на обвързана компетентност. На последно място съдът е приел, че правните последици на отказа за издаване на удостоверение са обект на преценка от компетентния орган на чуждата държава, пред който българските граждани възнамеряват да сключат брак. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи относно приложението на материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса на международно частно право (КМЧП), българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред компетентния орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право. Чл. 75, ал. 3 от КМЧП регламентира условията за признаване в Р. Б. на брак, сключен в чужбина. Съдът обосновано е приел по аргумент от чл. 46, ал. 1, изр. 1 от КРБ и чл. 5 от СК, че еднаквият пол на желаещите да встъпят в брак лица съставлява пречка за сключване на брак съгласно българското законодателство. Съдържащата се в конституционната норма и СК забрана не може да бъде изключена при проверката на отрицателните материалноправни предпоставки за сключване на брак в производството, образувано по искането за издаване на процесното удостоверение. Обратното би означавало да се издаде документ с невярно съдържание поради несъответствието му с обективното право. В административното производство лицето е можело да подаде заявление, в което изрично да посочи конкретно какви факти и обстоятелства е необходимо да бъдат удостоверени съобразно изискванията на държавата по мястото на сключване на брака. В тази връзка касационната жалбоподателка е следвало да уточни какви документи са необходими за сключване на брак в К. Б. Вместо това е подала заявление по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. С. П. № 11 към чл. 20, ал. 1 от цитираната наредба с удостоверението за сключване на брак от български гражданин в чужбина се удостоверява, че съответното лице, идентифицирано с трите му имена, ЕГН, дата на раждане и пол, е със семейно положение съобразно чл. 13, ал. 2 - "неженен/неомъжена", "женен/омъжена", "разведен/а" или "вдовец/вдовица". Видно от съдържанието на образеца, удостоверението задължително съдържа отбелязване, че съгласно българското законодателство не са налице пречки за сключване на брак с лицето, посочено от заявителя. Образецът съдържа също така текст, че удостоверението се издава за сключване на брак пред компетентните органи в посочената от заявителя държава. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. при установени пречки за сключването на брака удостоверение не се издава. Длъжностното лице изготвя мотивиран отказ, в който посочва установените пречки за сключването на брак. От цитираните разпоредби и съдържанието на образеца на удостоверението следва изводът, че при издаването на удостоверението компетентното длъжностно лице трябва да прецени и отрази, че не са установени пречки за сключване на брак с посоченото от касационната жалбоподателка лице съгласно българското законодателство (в този смисъл Решение № 6269 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 6474/2016 г. на ВАС, III отд.). По силата на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от КРБ и чл. 5 от СК еднаквият пол на лицата се явява пречка за сключване на брак съгласно българското законодателство. При положение, че исканото удостоверение има функция да установи единствено дали са налице пречките за сключване на брак съгласно изискванията на националното право, то оплакването за нарушение на международни актове, включително чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи са неоснователни. Още повече, че съгласно чл. 12 от цитираната конвенция отношенията, свързани с условията за сключване на брак, се регламентират изцяло от националните закони. По изложените съображения няма касационни основания за отмяна на обжалваното решение и последното следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно, но е неоснователно поради липса на доказателства за извършването им.