Определение № 225 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60325/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. П. от [населено място] срещу решение № 731 от 14.04.2016г по в. гр.дело № 5261/2015г. на Софийски апелативен съд ,потвърдил изцяло решение №1625 от 09.03.2015г по гр.д №3315/2014 на СГС в частта, с която частично е отхвърлен нейния иск за разликата над присъдените 72 500 лева (след приспадане на платено застрахователно обезщетение от 10 000 лева) ,до пълния предявен размер от 120 000 лева, за обезщетение на неимуществени вреди в следствие на пътно- транспортно произшествие, както и за разликата над присъдените 5290,50 лв. като обезщетение на имуществени вреди (разходи за лечение), до пълния предявен размер от 7054лв по този иск. Съдилищата са приели съпричиняване на пострадалата ищца като пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан, намалявайки обезщетението, в изражение 25/100. Въззивният съд е на свой ред е приел намаляване размера на обезщетението,определено по справедливост в размер на 110 000 лева,като е приел за доказано ,че пострадалата ищца не е била с поставен обезопасителен колан в лекия автомобил по време произшествието. Позовал се е на прието заключение на вещите лица по комплексна ексертитза относно вида и естеството на причинените увреждания, съответно механизма на причиняването им. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК като селективни критерии, по въпроса за приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД, касаещ приноса на пострадалата за настъпване на вредата и неговото пълно и главно доказване .Според решение №151/2012 по т.д №1140/2011г ТК и реш. № 166/2013г по т.д № 60/2013г, ІІ отд ТК, които решения са задължителна съдебна практика съгласноТР №1/19.02.2010г ОСГТК ,при липса на доказан принос на увреденото лице и то при условията на пълно, главно доказване,приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД не е допустимо. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин, а не предполагаем .Според защитата, въззивното решение е в противоречие с тази практика, налице е и противорачие с ТР №1/19.02.2010г ОСГТК, тъй като в случая според заключението на вещите лица ищцата най- вероятно е била без обезопасителен колан, т.е липсата му към момента на произшествието е само предположение. Доказателствата по възражението на застрахователя - ответник са били недостатъчни, за който случай касаторката се позовава на реш. №1672/2012 по гр.д |№2229/2012г на ВОС, изтъквайки противоречиво решаване на въпроса и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Постъпил е отговор от ЗК „О.- клон България” Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол .Касаторът не е посочил обуславящи за изхода на спора въпроси. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По поставения в изложението въпрос за приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД, касаещ приноса на пострадалата за настъпване на вредата и неговото пълно и главно доказване, чието посочване отговаря на общия критерии в чл. 280 ал.1 ГПК въпреки твърде общата му формулировка,действително е формирана практика по реда на чл. 290 ГПК, част от която е цитирана в изложението. Възражението за съпричиняване следва да се докаже, а правилото на чл. 51 ал.2 ЗЗД следва да се приложи само при пълно и главно доказване на приноса на увреденото лице, както е разяснено още с приемането на т.7от ППВС №17/1963г. Въззивният съд обаче не е допуснал противоречие с тази практика на ВС на РБ и ВКС, тъй като не е основал решението си на предположение ,а е приел, че пълно и главно доказване е провередено.Съдът е обсъдил и взел предвид заключение на комплексна (медицинска и автотехническа ) експертиза, според която тялото на пострадалата към момента на получените наранявания в купето на автомобила е било свободно движещо се ,затова са били засегнати анатомично различни области на тялото.Оформето е заключение по приетата експертиза,че ищцата „най-вероятно” е била без обезопасителен колан.При отговора на въпроса от фактическа страна била ли е ищцата с поставен колан на задната седалка на автомобила и дали това е повлияло на уврежданията, въззивният съд е направил съответния извод относно приноса на пострадалата ,приет за доказан по отношение именно на установените травматични увреждания, които в една част нямаше да са такива, ако ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Софийски апелативен съд не е формирал решаващи изводи в противоречие с установената съдебна практика, а е приложил установените в същата правни разрешения към фактите по делото ,следвайки установения начин ,по който се обследва и приема за доказана връзката между факти при изясняване механизма на получени в резултат на пътно-транспортни произшествия травматични увреждания Изводите му на практика прилагат критерия за обоснована увереност.Решаващо при обсъждане и възприемане на заключения на вещи лица с посочена „най-вероятна причина” са указанията, дадени в реш.№ 508/2010г по гр.№1411/2009г ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК. Ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най–вероятна”, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване.От решаващо значение е дали останалите съпоставими причини следва да бъдат изключени поради обстоятелства, установени по делото - извън предмета на съответното заключение, или на основание констатации в него. От друга страна, формираните в решения №151/2012 по т.д №1140/2011г ТК и реш. № 166/2013г по т.д № 60/2013г, ІІ отд ТК на ВКС изводи за липсата на категорично (пълно и главно) доказване на нарушение по чл.137а ЗДвП е с оглед ангажираните по конкретните дела доказателства: отчетени са противоречиви становища на вещото лице; основания за извод относно конкретните увреждания (счупвания на ребра) като предизвикани от поставен предпазен колан, а не в резултат на непоставен такъв; отчетена сила на пресъдино нещо по съдебно решение, постановено по въпроса за приноса на увредения. Настоящето въззивно решение е постановено при друга фактическа обстановка. Предвид гореизложеното, не може да бъде възприет и довода за противоречиво решаване на поставения правен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй в засегнатите от касатора негови аспекти е налице формирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Следва да се добави ,че изводите на съда по решение №1672/2012 по гр.д |№2229/2012г. на ВОС са обусловени от липсата установеност кои наранявания не биха настъпили изобщо при поставен инерционен колан и кои биха били ограничени от спецификата на механизма на ПТП, като несигурността на вещото лице не е била преодоляна с други доказателства. Съответните въпроси по механизма на уврежданията са приети за изяснени по настоящето дело и вещите лица са посочили кои от травматичните увреждания не биха настъпили, ако ищцата е била с обезопасителен колан на задната седалка, като за някои от тях заключението е категорично, за други не. Съгласно заключението на в.л инж.А. М. и д-р Б. Б., ако ищцата бе пътувала с предпазен колан, тялото й нямаше да е в положение на абнормно флексионно движение напред и гръбначно-мозъчната травма щеше да бъде избегната. Възпиращото дейстие на предпазния колан при конкретния тип ПТП (челен удар, последван от по-лек удар в задната част на купето), изяснено в т.ІV.2 от същото заключение и обясненията на в.л д-р Б. .От значение е констатацията, че тялото на постралата се е движело свободно в купето на автомобила при удара, обуславяща категорични изводи относно спорния факт по отношение на кои увреждания следва да се отчете приносът. Разноски се претендират и следва да се присъдят на ответника по жалбата, защитаван от юрисконсулт, на основание чл.78 ал.8 ГПК(изм. ДВ бр.8/2017г), съгласно наредбата по чл. 37 ал. ЗПрП, или в размер на 200 лева Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.