Определение № 6031 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от „Емайлхим“ АД, чрез адвокат А. Костов, искане (първоначално наименовано частна жалба) искане за изменение на решение № 2922 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 9821/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Иска се решението да бъде изменено, като съдът редуцира размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния, а именно на 1500 лв. От ответника по молбата за изменение на съдебното решение – „Солвита“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат И. Кишкова, е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира искането за подадено от надлежна страна и в определения за това срок, следователно за процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чието изменение се иска Върховният административен съд е оставил в сила решение № 1051 от 01.09.2023 г., постановено по адм. дело № 95 по описа за 2023 г. на Административен съд София – област. Осъдил е „Емайлхим“ АД да заплати на Комисия за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 200 лева, както и да заплати на „Солвита“ ЕООД (искател в настоящото производство) разноски по делото в размер на 5922 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В мотивите си съдът изрично е приел по отношение на разноските, че при този резултат по спора в полза на „Солвита“ ЕООД се следват разноски за касационната инстанция. Обсъдил е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е претендирано в размер от 5922 лв. и е приел същото за неоснователно. Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта, относно присъдените разноски. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. Съдът е присъдил доказаните по размер разноски и изрично се е мотивирал защо оставя без уважение възражението за прекомерност направено пред него. В случая не е налице грешка или пропуск, поради която съдът да измени решението си. Предвид гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение