Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2009 г.

Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по к. жалба от А. Н. Б. чрез адв. С срещу решение № 1* от 11.06.09 г. по в. гр. дело № 1085/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 65 от 4.03.09 г. по гр. дело № 555/08 г. на К. районен съд. С него е отхвърлена молбата на същата страна за поправка на допусната грешка в съставения акт за раждане № 28/15.01.96 г. на О. К. за детето П. Н. Б., ЕГН **********, в който е записан като баща на детето Н. А. Б. вместо съпруга на майката Т. М. М. С определение № 1* от 16.12.09 г. ВКС, IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или отменено и искът - уважен. Ответницата по касационната жалба Н. М. М. майка и законен представител на непълнолетната П. Н. Б. счита, че жалбата е неоснователна. Контролиращата страна В. к. п. и заинтересованата страна О. К. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е сезиран със спор за произход, а за установяване на евентуална грешка при съставяне на акта за раждане на детето П. Б. Направен е извод, че при наличието на писмена декларация от бащата за припознаване, съставена в предвидената от закона форма, извършеното вписване в акта за раждане е правилно. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение настоящият съдебен състав се е съобразил с даденото разяснение в ТР № 1/09 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената к. жалба. Производството е по чл. 441 във вр. с чл. 436 от ГПК Молителката твърди, че при съставяне на акта за раждане на П. Б. е допусната грешка като вместо за баща да бъде вписан съпруга на майката -Т. М. М. е записан Н. А. Б., подал декларация за припознаване. Молителят в производството А. П. е еднокръвна сестра на лицето, в чийто акт да раждане желае да се допусне поправка -П. Б. Н. Б. е починал и оставил за свои законни наследници дъщерите си А. Б. и П. Б. Производството по чл. 436 от ГПК се образува по молба на лицето, което черпи права от подлежащия на установяване факт. Чл. 441 от ГПК предвижда възможността да се поправят грешки в документите по чл. 436, допуснати при тяхното съставяне. В случая молителката не е титуляр на акта за раждане и не черпи права от него. Специалният закон - Закона за гражданската регистрация не предвижда възможността трето лице да иска промяна в данните в актовете за гражданско състояние. Името на детето, припознато след съставяне на акта за раждане, се определя по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗГР. Отбелязвания, допълнения и поправки в актовете за гражданско състояние на лицата се извършват само в акта на титуляра - чл. 74, ал. 3 от ЗГР. При изрично писмено искане от родителите за малолетните деца и със съгласието на родителите за непълнолетните деца може да се отрази промяна в актовете им за раждане - чл. 74, ал. 4 от ЗГР. В конкретния случай молителката не е процесуално легитимирана да иска поправка в акта за раждане на детето П. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Ако тя липсва, съдът няма право да разгледа и разреши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Като се е произнесъл по същество на молбата, съдът е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 от ГПК следва да бъде обезсилено и делото да бъде прекратено. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.