Решение № 11865 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йеттел България ЕАД срещу Решение 11683 от 04.04.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ), по адм. дело 10393/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед 2592/04.09.2024г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 68л, ал.1 във вр. с чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 68з, предл. 4-то вр. чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД е забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по см. на чл. 68з, предл. 4-то ЗЗП /злоупотреба с влияние/ вр. чл. 68и, т.4 ЗЗП, а именно при предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, дружеството да изисква от него заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратния размер на месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че са осъществени кумулативно елементите от фактическия състав на нелоялна агресивна търговска практика. Излага подробни доводи, че необосновано в издадената заповед се приема, че операторът прилага нелоялна агресивна търговска практика, тъй като не спазва клаузата за неустойка, включена в потребителските договори, като в нарушение на същата начислява и изисква от потребителите две неустойки за едно и също неизпълнение (неспазване на срока на договора поради предсрочно прекратяване), чийто общ размер надвишава трикратния стандартен размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява предсрочно. Счита, за неправилни изводите на съда за наличие на злоупотреба с влияние. Подробни съображения излага, че правните изводи на административния съд относно същността на процесните договорни клаузи са в противоречие и с практиката на СЕС. Според касатора съдът неправилно приема и наличието на извъндоговорни пречки тъй като действията на оператора са в изпълнение на изискванията, посочени в текстовете на договорните клаузи, с които потребителят се е съгласил. Сочи, че доколкото последиците от прекратяването на договора за мобилни услуги са ясно установени и уговорени в съдържанието на договорните клаузи, с които потребителят е бил запознат при сключване на договора и се е съгласил с тях с подписването му, то не може да се приеме, че е намалена способността на потребителя да вземе информирано търговско решение във връзка с прекратяването на договора си. Счита, че доколкото е налице информираност на потребителите относно реда за прекратяваме на договора им и дължимите суми от тях, то първоинстанционният съд неправилно приема, че е налице съществено изменение на икономическото поведение на потребителите. Оспорва и изводите относно правния характер на сключената с КЗП спогодба. Посочва, че по делото е безспорно установено съдържанието на процесните договорни клаузи, одобрено от КЗП в тяхната цялост, с подписаната Спогодба от 11.01.2018 г. Иска да се отмени съдебното решение и да се постанови ново, с което да се отмени заповедта на председателя на КЗП. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез юрк. Х. Гергов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в съдебното решение са разгледани аргументите на търговеца, които обосновано и мотивирано са отхвърлени от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че по повод на все по-често постъпващи жалби, подадени срещу Йеттел България ЕАД, във връзка с размерът на начислените от оператора неустойки за предсрочното прекратяване на потребителски договори за електронни съобщителни услуги, КЗП образува производство по разглеждане на случая. Установено е, от приложените към преписката доказателства, че при предсрочното прекратяване на договора със съответния потребител, освен неустойката в размер на три стандартни такси, операторът допълнително начислява и неустойка за предоставени отстъпки от цените на месечните такси, както и неустойка за предоставени отстъпки от цените на крайни устройства. Административният орган посочва, че актуалното съдържание на клаузата за неустойка на оператора в договорите е обвързано с предмета на съдебна спогодба от 11.01.2018 г., сключена между оператора (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД и сегашно Йеттел България ЕАД) и КЗП, като страни по гр.д. 15539/2014г. по описа на Софийски градски съд. С Писмо изх. Ц-03-8268/27.08.2024г. на главния директор на ГД Контрол на пазара при КЗП операторът е уведомен за образуваното административно производство като на основание чл.192, ал.2 ЗЗП е изискана допълнителна информация. На 29.08.2024г. Йеттел България ЕАД представя писмени доказателства и становище, в което се посочва, че сумите /неустойки и възстановяване/ се начисляват въз основа клаузите по предсрочно прекратените договори. По отношение възстановяването на част от ползваната стойност на отстъпка от абонаментен план е посочено, че сключеният с потребителя договор предвижда в случай на предсрочното му прекратяване, той да дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, тъй като операторът предоставя преференциална цена на абонаментен план с оглед сключване на срочен договор. Неустойката за предсрочно прекратяване в размер до три месечни такси според оператора има за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за продължителен срок като той вече е осигурил техническа възможност за това. Възстановяването на част от предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната цена имала за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да получи стандартната цена на месечен абонамент като е предоставил намалена такава на клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка между страните по договора. Въз основа на резултатите от извършената проверка е изготвена Докладна записка рег. Ц-03-8268/02.09.2024г. на главния директор на ГД Контрол на пазара, в която са обобщени резултатите от проверката с извод, че операторът има право да изисква само една неустойка, че е видоизменил съдържанието на б.а) от спогодбата и че начисляването на допълнителни неустойки за отстъпки от цени въз основа на клаузата за абонати, които са потребители по см. на ЗЗП представлява агресивна нелоялна търговска практика, която следва да се забрани. След взето при проведено на 04.09.2024г. заседание на КЗП решение, е издадена оспорената пред АССГ Заповед 2592 от 04.09.2024 г., с което на дружеството Йеттел България ЕАД, се забранява да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние) във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП, а именно за предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, дружеството да изисква от последния заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Анализирайки приложимите материалноправни разпоредби съдът обосновава извод, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на агресивната нелоялна търговска практика по чл. 68з, предл. 4-то вр. чл. 68и, т. 4 ЗЗП. Посочва, че от доказателствата по делото се установява, че в случаите на предсрочно прекратяване на договора по инициатива или вина на потребителя, се начисляват неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси, както и е начислена сума за възстановяване част от отстъпката от месечния абонамент. Приема, че двете обезщетения имат един и същ характер те представляват неустойка за предсрочното прекратяване на договора и обезщетяват едни и същи вреди пропуснатата възможност за реализиране на приходи от оператора. Мотивира, че начисляването на неустойка в по-висок размер от предвидения в договора, представлява упражняване на натиск върху потребителя, посредством който се променя съществено икономическото му поведение, което законът определя като злоупотреба с влияние. Съдът приема, че решението на КЗК, за сключване на спогодба с ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД във връзка водените съдебни производства за прогласяване нищожността на неравноправни клаузи в типовите договори с потребителите, не представлява индивидуален или общ административен акт, съответно не се подчинява на правилата по чл.99 и сл. АПК и няма отношение към преценката дали е налице или не прилагана от оспорващото дружество нелоялна търговска практика, изразяваща се в начисляването на допълнителна неустойка за обезщетяване на една и съща вреда. Въз основа на горното, първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилни са изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава четвърта, раздел трети от Закона за защита на потребителите. Чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Чл. 68г, ал. 1 ЗЗП определя, че една търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съгласно § 13, т. 28 ДР на ЗЗП добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. По делото не се спори, че между страните е сключена спогодба, от 11.01.2018, в която е посочено, че страните Теленор България ЕАД (понастоящем Йеттел ЕАД) и КЗП, се съгласяват, че търговецът преустановява прилагането на клаузите, посочени в букви А и Б занапред и вместо тях в договорите, в които до момента са съществували подобни клаузи се включва следната клауза: В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл. .... по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой без абонамент/ съгласно ценовата листа, действащата към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Първоинстанционният съд обосновано приема, че подписаната спогодба не представлява по своя характер индивидуален административен акт, но неправилно приема, че няма отношение към настоящия спор. В случая спорът между КЗП и мобилния оператор Йеттел България ЕАД, относно пределите и размерите на неустойката, прилагана от последния по отношение на абонатите, искащи предсрочно прекратяване на договор, е решен с постигната между тях спогодба по висящи граждански дела, от което следва, че страните са обвързани със съдържанието на постигнатото помежду им споразумение и в частност относно съдържанието на клаузата за неустойка по отношение на абонатите (потребители). Видно от посочения текст страните доброволно са приели съдържанието, уреждащо въпроса за размера на дължимите от физическите лица абонати, неустойки при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, който текст се съдържа в постигнатото от страните споразумение. Клаузите, в сключеното между страните споразумение, са приложени правилно от страна на оператора, поради което следва, че издадената заповед е необоснована и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, тъй като от доказателствата по административната преписка, не се установява дружеството - оператор да е действало в отклонение от подписаното споразумение. В случая по делото не се съдържат данни мобилният оператор да е налагал неустойки в размер, по-висок от стандартния план и за по-дълго време от три месеца при предсрочно прекратяване на договори, както и по отношение на получените от потребителя стоки с намалени (промоционални) цени. От изложеното следва, че от страна на дружеството Йеттел България ЕАД, не е осъществена нелоялна агресивна търговска практика по отношение на физическите лица абонати, които са поискали предсрочно прекратяване на договорите си с дружеството, за което дължат съответните неустойки, тъй като действията на оператора са продиктувани и съответни на постигната с КЗП извънсъдебна спогодба. Не са ангажирани доказателства, че смисълът на разпоредбата от спогодбата следва да се разбира по начина, посочен от административния орган в оспорената заповед. Без такова доказателство, текстът на спогодбата следва да се разбира така, както е одобрен от съда, с оглед на което се налага извода, че търговската практика, осъществена от Йеттел България ЕАД съответства на разпоредбата за неустойка по сключената спогодба. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на приложената със Заповед 2592/04.09.2024г. на председателя на КЗП принудителна административна мярка, е неправилен. Налице са сочените от касатора отменителни основания, обжалваното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено. Оспорената заповед също следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По искането за разноски в производството: Настоящият касатор е представляван от адвокат, направени са и разноски за държавна такса в общ размер от 420,00 лв. за двете съдебни инстанции (държавната такса за касационна жалба 370 лева и държавната таксата за първоначалната жалба 50 лева). Претендира се и възнаграждение за адвокат, като е доказано платено такова в размер от 12 000 лв. пред първа инстанция, включено в списъка представен там. Пред касационния съд не са представени доказателства за договорено и платено друго възнаграждение, поради което съдът приема, че възнаграждението от 12 000 лева е общо за всички инстанции. Ответникът по касация е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение поради липса на висока фактическа и правна сложност на делото. Така направеното възражението е неоснователно. Спорът е относно законосъобразността на акт за прилагане на принудителна административна мярка, поради което няма материален интерес, който да бъде съобразяван. Фактическото основание за прилагането на мярката следва от подписана спогодба, с която е обвързан, както административният орган и оператора, така и съда, и няма доказателства за неспазването й, поради което спорът има относителна фактическа сложност, тъй като в производството по издаване на административния акт следва да се съобразят факти и обстоятелства, реализирани в търговски/облигационни отношения и такива по повод резултати от граждански спор. Налице е относителна правна сложност относно преценката доколко постигнато между административния орган и мобилния оператор извънсъдебно споразумение се отразява върху търговската практика на оператора и по какъв начин, която преценка има пряко отношение към извода относно законосъобразността на административния акт. С оглед посоченото, договореното и платено възнаграждение за адвокат, общо за две инстанции в размер от 12 000 лв., е съответно на фактическата и правна сложност на делото и на обема извършена по делото адвокатска работа, поради което не следва да бъде намалявано. Комисията за защита на потребителите юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена на плати на жалбоподателя разноски по делото в общ размер от 12 420 лв. за двете инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение