Решение № 3024 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16389/2010 г.
ВАСПетчленен състав01.03.2011reporting judge Добринка Андреева
Ruling
ОТХВЪРЛЯ искането на Христо Димитров Митев от гр. Габрово за отмяна на влязло в сила решение № 13152/05.11.2010 г. по адм. дело № 4887/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, подадено на основание чл. 246, ал. 1 от АПК. ОСЪЖДА Христо Димитров Митев с адрес гр. Габрово ул. "Л. Каравелов" № 29 ет. 4 ап. 8, да заплати на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Велико Търново с адрес гр. Велико Търново пл. "Център" № 2, сумата 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за защита в настоящото производство. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 3024 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16389/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 246, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Христо Димитров Митев от гр. Габрово за отмяна на влязло в сила решение № 13152/05.11.2010 г. по адм. дело № 4887/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 69 от 19.02.2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 45/2010 г. С решението е отхвърлена жалбата на Снежанка Пенчева Анчева от гр. Габрово срещу ревизионен акт /РА/ № 070900341 от 26.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 562 от 21.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В откритото съдебно заседание на ВАС молителят поддържа искането за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Велико Търново . Ответниците по молбата - Снежанка Пенчева Анчева заявява становище за основателност на молбата, а Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Велико Търново не се явява и не изпраща процесуален представител, но в писмено възражение иска отхвърляне на молбата и присъждане на разноски за защита пред ВАС. Искането за отмяна е подадено на 14.12.2010 г., в срока по чл. 240, ал. 2 АПК от узнаване за решението, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В искането за отмяна Христо Димитров Митев твърди, че се засягат пряко правата и законните му интереси като отчуждител и пожизнен ползувател на имота, от прехвърлянето на който са възникнали задълженията - предмет на процесния ревизионен акт, а и живее на съпружески начала със данъчнозадълженото лице Снежанка Анчева. Допълва доводите си, че при евентуално принудително изпълнение, той "ще остане без препитание, а е на 75-годишна възраст" Видно от представените доказателства, с РА № 070900341 от 26.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, на ревизираното лице Снежанка Пенчева Анчева от гр. Габрово за 2006 г. са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 48 753.70 лв. и лихва в размер на 17 170.84 лв., предвид наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане по аналог - получените приходи и доходи от физическото лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период, като за определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите взел предвид пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването им. Задължения на молителя в настоящото производство не са определени. Право на отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК има трето лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Решението няма сила на пресъдено нещо спрямо Х. Митев. За участие в съдебното производство следва да е налице пряк правен интерес. Чл. 14 от ДОПК определя три категории задължени лица, а именно физическите и юридическите лица, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, лица, задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски или лица, които отговарят за задължението на лицата, определени в посочените две категории. Съответно чл. 16. ал. 1 ДОПК дефинира, че отговорно трето лице по смисъла на този кодекс е задължено лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. Молителят е извън очертания кръг от задължени лица, поради което за него не е съществувало гарантирано право от закона да участва в съдебното производство като заинтересовано лице. Неговите права, свободи или законни интереси не са засегнати от административния акт или от съдебното решение, нито последните биха породили права и задължения за него. В случая не е било налице материалноправно основание за включване на Хр. Митев в кръга на заинтересованите лица, които е следвало да бъдат конституирани в съдебното производство. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено от Конституционния съд в тълкувателно решение № 21/1995 г., с което е прието, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси." Необходимо е правата и законните интереси да са пряко нарушени и застрашени. Правата на подателя на искането за отмяна не са пряко нарушени или застрашени, а са опосредени от лични отношения, като твърденията за неблагоприятно засягане се градят на хипотези за начина на бъдещо изпълнение на чужди задължения. Приложените към искането доказателства не обосновават извод, различен от посочения. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна на решението на тричленен състав на ВАС - I отделение по чл. 246 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Искането за присъждане разноски, направено своевременно от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Велико Търново е основателно, предвид разпоредбите на чл. 249 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК. Следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съобразно минималното възнаграждение по чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, което да се заплати от молителя.