Определение № 7452 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2024 г.

Постъпила е частна жалба от М. Ф. М. от гр. Шумен, чрез адв. Костова, срещу Разпореждане №5447 от 07.05.2024г. на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ по адм. дело №4374/2024г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от М. касационна жалба против Решение №319 от 07.03.2024г. постановено по адм. дело №348/2023г. описа на Административен съд – Шумен и е прекратено производството по делото. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е постъпило от Директор на ТП на НОИ – Шумен, с което се настоява за оставяне в сила на обжалваното разпореждане. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е без разглеждане касационната жалба на М. срещу постановеното по цитираното дело на Административен съд – Шумен съдебно решение от 07.03.2024г., Председателят на Шесто отделение на ВАС на РБ е приел, че същата е подадена срещу решение, което е окончателно и не подлежи на касационна проверка от ВАС на РБ, като се е позовал на чл.19 от Кодекса за социално осигуряване(КСО). От страна на частния касационен жалбоподател се настоява, че в случая не е налице хипотеза, за която е приложима последноцитираната законова новела, поради което и на общо основание съдебното решение подлежи на касационна проверка така, както е посочил и самият административен съдия в акта си. Настоящият състав констатира, че предмет на обжалване от М. пред първостепенния съд е било Решение №2153-27-121 от 14.11.2023г. на Директор ТП на НОИ – Шумен, с което(при осъществено задължително административно обжалване) е разгледана жалба на осигуреното лице срещу два акта на Ръководителя на осигуряването за безработица в същото поделение на НОИ, а именно: Разпореждане №271-00-301-8 и Разпореждане №271-301-9 и двете от дата 01.11.2022г., като с първото е отменено предходно разпореждане на същия орган №271-301-1 от 04.02.2013г., а с второто е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по заявление вх. №271-00-301 от 18.01.2013г. на М.. Т.е. първият акт на това длъжностно лице е постановен на основание чл.54ж ал.2,т.1 от КСО(както е посочено и в него), тъй като са били представени нови документи и доказателства, които имат значение за определяне правото на паричното обезщетение за безработица. Вторият акт (като последица от първия) съдържа новото произнасяне на компетентния орган по заявлението на лицето от 18.01.2013г., т.е. е с основание в чл.54ж ал.1 КСО. И в двете разпореждания е посочено, че същите подлежат на оспорване пред Директор ТП на НОИ – Шумен на основание чл.117 ал.1, т.2 б. „б“ КСО. След произнасяне на последния Ръководител, неговото Решение от 14.11.2023г. е било обжалвано пред Административен съд – Шумен, който с решението си по адм. дело №348/2023г. отхвърлил изцяло жалбата на М.. В съдебното решение административният съдия посочил, че актът му подлежи и на касационно обжалване пред ВАС на РБ. Въпреки така посоченото обаче, правилен е извода на Председателя на Шесто отделение на ВАС, че съдебното решение е окончателно. Това е така, защото обжалваният пред съда акт(на Директор ТП на НОИ – Шумен) е бил постановен по жалба срещу разпореждания, попадащи по съдържание в обхвата на нормата на чл.117 ал.1, т.2 б. „б“ КСО, т.е. на актове, касаещи откази или такива за неправилно определяне, изменяне или прекратяване на обезщетения за безработица. С оглед на това новелата на чл.119 КСО, в редакцията и след нейното изменение и допълване, направено с ДВ бр.94/2019г., предвижда окончателност на съдебния акт на съответния административен съд. Този извод не се променя и от факта, че в акта си от 07.03.2024г. съдията е посочил, че той подлежи на обжалване. Т.е. това не може да доведе до създаване на отделно право на касационно обжалване за М.. С оглед изложеното изводът в оспореното разпореждане се явява законосъобразен, поради което и оспореният акт следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение