Решение № 1801 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София чрез юрисконсулт Бакърджиева и Й. Д. с адрес в гр. София чрез адв. Симеонов против Решение 11631/11.07.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 11544/2023 г. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателите претендират отмяна на решението на АССГ в оспорените от тях части и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбите да бъдат уважени. Заявяват искания за присъждане на разноски, посочени в списъците по чл. 80 ГПК. Ответниците по касационните жалби оспорват същите като неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях. С оспореното първоинстанционно решение се отменя Ревизионен акт (РА) Р-22221322007016-091-001/24.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1466/13.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта му, в която са установени на ревизираното лице задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от стопанска дейност като ЕТ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер 4 285.36 лв. и лихви 2 901.60 лв. (общо 7 186.96лв.), и се отхвърля като неоснователна жалбата против останалата част от акта, установяващ задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. и за 2017 г. в размер на 11 831.92 лв. и лихви 7 495.53 лв. (общо 19 327.45 лв.). АССГ приема, че оспорването на РА е допустимо. Обосновава изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда РА е незаконосъобразен в частта му, установяваща задължения на Й. Д. за данък върху доходите му от стопанска дейност като ЕТ без регистрация върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, тъй като приходните органи не са доказали получени и укрити приходи от продажби чрез Еконт Експрес ООД, и материално законосъобразен в останалата му част, в която данъчната основа е формирана от превишението на разходите над доходите/приходите. Настоящият касационен състав намира жалбата на директора на Дирекция ОДОП за частично основателна поради следното: С РА са установени задължения на ревизираното лице за данък върху доходите му от стопанска дейност като ЕТ без регистрация само за 2016 г. и 2019 г., за които то не е подало Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ. Задълженията за данъци са в общ размер 4 285.36 лв. и лихви 2 135.33 лв. (общо 6 420.69 лв.). За 2017 г. и 2018 г. са подадени ГДД и декларираният с тях данък върху доходи от стопанска дейност като ЕТ без регистрация не е коригиран. Констатирано е, че същият е внесен със забава, поради което са установени задължения само за лихви в общ размер 766.27 лв. По отношение на така начислените лихви няма възражения от страна на жалбоподателя Й. Д.. В частта му за лихвите в общ размер 766.27 лв. РА неправилно е отменен от съда. В останалата му част решението е правилно постановено по изложените в него мотиви и по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК те не следва да бъдат преповтаряни. Приемането като доказателства в ревизионното производство на разпечатки на данни е предвидено в чл. 54, ал. 5 ДОПК. По аргумент от чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК същите са допустими и в съдебното производство. В случая разпечатки на таблиците с обобщена информация за изпратените от Й. Д. пратки и за получените суми по наложените платежи, заверени от органите по приходите в изпълнение на изискването на чл. 54, ал. 5 ДОПК, не се съдържат в преписката и АССГ не е указал на ответника по реда на чл. 171, ал. 5 АПК, че следва да ги представи. Доколкото тези таблици имат вторичен характер отразените в тях данни не могат да се ценят, ако не е установено съществуването на софтуерен продукт за управление на дейността на куриерските дружества, който да е интегриран със счетоводната програма арг. чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК, чл. 55, ал. 1 ТЗ. В първоинстанционното съдебно производство от страна на ответника не са заявени доказателствени искания за доказване на посочените обстоятелства. Липсват и конкретни указания за това от съда по реда на чл. 171, ал. 5 АПК. Касационният жалбоподател не твърди обаче касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, а съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция не следи за наличието им служебно. Жалбоподателят Й. Д. оспорва както изводите на АССГ за валидност на акта, така и изводите му за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материална законосъобразност на акта в потвърдената му част. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил наличните по делото доказателства и е направил необосновани констатации и правни изводи, с което не е изпълнил изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК към мотивите на съдебното решение. Твърденията на жалбоподателя за нарушено право на защита, тъй като на ревизираното лице не е назначен преводач в ревизионното производство, са обсъдени от първостепенния съд и приети от него за неоснователни по подробно изложените в решението мотиви. Съображенията на съда се възприемат изцяло от настоящия касационен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни отново по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК . Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на РА, тъй като Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) от 28.11.2022 г. и заповедите за нейното изменение (ЗИЗВР) от 16.03.2023 г. и от 18.04.2023 г. са издадени от орган по приходите, който не е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Първата и третата заповеди са издадени от Г. И. М., началник сектор Ревизии в отдел Ревизии на дирекция Контрол при ТД на НАП София, на когото директорът на ТД на НАП София е възложил функции по образуване на ревизионни производства със Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. Втората заповед е издадена от М. С. Х., заемаща същата длъжност, в качеството й на заместник на Г. И. М.. Заповедите на директора на ТД на НАП София с номера РД-01-287/10.05.2021 г. и РД-01-864/04.11.2022 г., на които жалбоподателят се позовава, определят компетентни органи по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК само и единствено измежду органите по приходите, за които съгласно Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Именно поради това със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на териториалния директор не се отменя неговата заповед с РД-01-128/18.02.2020 г. и посочените в последната органи по приходите не са загубили функциите си по възлагане на ревизии. ЗВР и ЗИЗВР са връчени лично на Й. Д., обстоятелство, удостоверено с представените по делото разписки. По същия начин са връчени РД и РА. Разписките са представени от ответника и приети в с. з. на 17.04.2024 г. Приложени са л. 148 л. 152. С оглед на това е необяснимо твърдението на жалбоподателя в касационната жалба, че не е доказано връчването им. Тъй като ревизията е повторна, след като с Решение 1758/07.11.2022 г. на решаващия орган първият РА е частично отменен и преписката е върната на компетентния орган, по делото са представени доказателства и за връчването и на първата ЗВР Р-22221321007131-020-001/15.12.2021 г. на 28.01.2022 г. лично на ревизираното лице. Уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК в първата ревизия е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. В случая РА е отменен с решението на решаващия орган на основание чл. 155, ал. 4, т. 1 ДОПК с указания за проверка във връзка с твърденията на жалбоподателя, че пратките са изпращани до клиенти на дружеството Благодат ООД и определяне на начално салдо в размер на 5 000 лв. съобразно Наръчник за извършване на проверки и ревизии на физически лица. Според изложеното в касационната жалба оспореният РА е нищожен, тъй като в ЗВР и в ЗИЗВР не е посочено правното основание на чл. 122 ДОПК. Този довод е неоснователен. Чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК изисква със ЗВР да се определят видовете ревизирани задължения за данъци. Независимо от обстоятелството, че годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за облагане с данък върху доходите, е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, то с РА са установени задължения на ревизираното лице именно за данък върху доходите в размера по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Касаторът счита, че РА в оспорената от него част е незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. То според него се състои в това, че в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е посочено само обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и обстоятелство по т. 7, въпреки че според констатациите в РД е налице превишение на разходите над приходите. Доводът е неоснователен поради следното: Чл. 122, ал. 1 ДОПК регламентира, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от изброените обстоятелства. От този законов текст следва, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити приходи или доходи е достатъчно, ако е доказано от приходните органи, за да се формира от тях основа по реда на ал. 2. Следващият спорен между страните по делото въпрос е за това доказано ли е от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че установените в ревизионното производство доходи на ревизираното лице и направените от него разходи през 2016 г. и 2017 г. доказват наред с несъответствието между имущественото му състояние и декларираните/доказани доходи и наличието на данни за укрити приходи, чрез които са реализирани разходите. За 2016 г. ревизираното лице няма доходи от трудови и извън трудови правоотношения. Доказан е приход от щета в размер на 177.36 лв. Независимо от това реализира разходи за преводи по банков път към Китай в размер на 97 806.14 лв., разходи за придобиването на Мерцедес ML 280 CDI 4 и други разходи във връзка с придобиването на жилище и паркомясто. Като се има предвид отмяната на РА в частта му, в която е прието, че Й. Д. е реализирал доходи от стопанска дейност в размер на 15 132.50 лв. през 2016 г., включени от ревизиращия екип в приходната част, превишението на разходите над дохода за тази година е в размер на 124 137.09 лв. Безспорно стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера на декларираните от него доходи и съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК при определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 ДОПК е налице подлежащ на облагане доход до доказване на противното. Тъй като данъчната снова е определена с РА в размер на 109 004.59 лв. с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, регламентирана в чл. 160, ал. 6 ДОПК, е недопустимо определянето на такава в по-голям размер. Ревизираното лице не представя договор за придобиването на лекия автомобил или други документи, позволяващи да се определи придобивната цена на автомобила. Приходните органи определят обаче цена в размер на 12 000 лв. без да обосновават същата с обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК и без доказателства, че това е пазарната цена. При това положение АССГ е следвало да намали основата за облагане с разходите за придобиването на Мерцедес ML 280 CDI 4 като недоказани. Върху данъчна основа в размер на 97 004.59 лв. дължимият данък е в размер на 9 700 лв. с лихви в размер на 6 222.38 лв. за периода 01.05.2017 г. 24.07.2023 г. За 2017 г. по аналогичен начин е установено превишение на разходите над доходите в размер на 9 319.46 лв., което безспорно доказва наличието на данни за укрити приходи и с оглед оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК данъчна основа за облагане с данък в посочения размер. По изложените съображения решението на АССГ следва да бъде отменено в частта му, потвърждаваща РА, относно установените с него задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г., за разликата над 9 700 лв. до 10 900.46 лв. и лихви за разликата над 6 222.38 лв. до 6 992.46 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се дължат разноски за всяка инстанция, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата (8 391.23 лв. и 18 123.18 лв.). Й. Д. доказва разноски за държавни такси в размер на 167.96 лв. На първия касационен жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съответно на фактическата и правна сложност на делото и на обема на предоставената от пълномощниците правна помощ. С оглед обстоятелството, че в производството пред административния съд делото е разгледано в две съдебни заседания без да са заявени от страната доказателствени искания и дори без да е попълнена изцяло административната преписка, дължимото юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства съдът определя в размер на 1 000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение