Определение № 46 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 536/2017 г.

Производството е по реда на чл.95 от ГПК. Е. Д. М. желае да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство в производството, образувано по частната му жалба срещу разпореждане от 11.01.2017 г. по ч.гр.д. № 5616 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Т.О., 11 състав, с което е върната частната касационна жалба срещу определението по делото. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид молбата и данните по делото, приема следното: Частният жалбоподател е получил съобщение за определението по частното гражданско дело на 30.11.2016 г. и е подал частна касационна жалба срещу него едва на 29.12.2016 г.-след изтичане на едноседмичния срок за обжалване. Молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване е отхвърлена с определение № 200 от 23.01.2017 г., което е съобщено на молителя на 26.01.2017 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно срокът за обжалване с частна касационна жалба на въззивното определение е пропуснат и няма обективни причини за възстановяването на този срок. Ето защо искането за отмяна на разпореждането за връщане на частната касационна жалба като просрочена е неоснователно. В този случай съгласно чл.24, т.2, предложение първо от Закона за правната помощ не следва да се предоставя правна помощ на молителя, тъй като претенцията му, съдържаща се в частната жалба, е очевидно неоснователна. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение