Определение № 9639 от 02.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на „Ривиера“ АД, подадена чрез адвокат С. Ковачева, против Определение № 3838/12.04.2024 г., постановено по административно дело № 356/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № 18-6785/15.06.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като се оспорва възприетите от съда фактически и правни изводи за отсъствие на правен интерес от оспорването. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответните страни, Началникът на СГКК – Варна и „Динесо“ ЕООД оспорват частната жалба и молят съдебното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е заповед, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна. Изменението се състои в заличаване на сграда с идентификатор 10135.2573.12.1 с площ 78 кв.м., предназначение – сграда за енергопроизводство, сграда с идентификатор 10135.2573.12.2 с площ 75 кв.м., предназначение – сграда за енергопроизводство и прилежащия им поземлен имот с идентификатор 10135.2573.12 с площ 376 кв.м. /отразени в кадастъра като собственост на „Електроразпределение Варна“ ЕАД/, както и обособяване на друг със същия идентификатор от северната част на имот с идентификатор 10135.2573.281 с площ 7043 кв.м. /отразен в кадастъра като собственост на А. С. А., Д. П. Ч. и Д. С. В., които лица в последствие са продали имота на „Динесо“ ЕООД/. Процесното изменение е отразено графично на скица – проект № 15-646280/15.06.2023 г. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, след като е приел, че „Ривиера“ АД не установява посредством конкретни и безспорни доказателства заинтересуваност по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Този извод е възприет след пълен и обективен анализ на представените по делото документи от страна на оспорващото дружество, както и при правилно приложение на материалния закон, поради което напълно се споделя от касационната съдебна инстанция. Съдебното определение е съдържа подробни мотиви, които настоящия съд няма нужда да преповтаря. Правилно съдът е приел, че за да се обоснове наличие на правен интерес съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР следва жалбоподателят да докаже, че е вписан в кадастъра като носител на вещни права върху имотите, предмет на изменението или да представи надлежен документ, удостоверяващ такива права. Доколкото „Ривиера“ АД не е вписано в КККР като собственик или носител на ограничени вещни права върху заличените сгради и имот, основният спор касае преценката дали представените от него документи, установят вещни права върху сграда 10135.2573.12.1 и сграда 10135.2573.12.2, представляващи трафопостове и прилежащия им имот 10135.2573.12. След анализ на доказателствата и приложимите разпоредби, съдът е достигнал до верния извод, че такива документи не са представени – липсва нотариален акт, съдебно решение или друг надлежен документ, в това число и акт на Агенция по приватизацията по чл. 17а ЗППДОП, които да удостоверяват вещни права в полза на дружеството върху посочените сгради и имот. Актът за държавна собственост № 513/07.09.1987 г. е годен титул за собственост, но от съдържанието му не се установява идентичност между процесните трафопостове и прилежащия им имот със сградите, описани в т. 4 от АДС. В тази връзка правилен и ненуждаещ се от специални знания, е изводът за това, че не се установява от този акт, спорните трафопостове да са разположени в 10135.2573.12 или в имот 10135.2573.281. Що се отнася до включването в баланса на дружеството на трафопост 953 като дълготраен материален актив, по този въпрос съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 4/2014 г., ОСГК, съгласно което заприходяването на имот в счетоводния баланс на юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако не е придобило собственост въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. Като заключение, правилно съдебният състав на Административен съд – Варна е приел всички останали доводи на „Ривиера“ АД, част от които се повтарят и в частната жалба, като неотносими при преценка за допустимост на оспорването, тъй като административният съд няма правомощие да разрешава евентуален спор за собственост по отношение на процесните имоти. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е обосновано и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,