Определение № 972 от 23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 876/2010 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена частна жалба от ”К.” ООД, гр.Банско с вх.№3378/15.10.2010 год. на Окръжен съд гр.Благоевград, срещу определение №1561 от 26.08.2010 год. по в.ч.гр.д.№643/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу постановление за възлагане №9267/23.06.2010 год. на ЧСИ по изп.д.№120/2009 год. по описа на ЧСИ Г.Цеклеов с район на действие Окръжен съд гр.Благоевград, рег.№702, с което на основание чл.496, ал.1 ГПК процесният имот е възложен на купувача „И. П. И.” Е. гр.София за удовлетворяване вземането на „Ю. и ЕФ Д. България” АД към частния жалбоподател- „К.” ООД. С обжалваното определение Благоевградският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.435, ал.3 ГПК, определящи хипотезите, при които длъжникът може да обжалва възлагането на недвижимия имот, поради което е оставил жалбата му без разглеждане. Настоящият състав на І Т.О. намира, че подадената частна жалба ще следва да бъде изпратена по подсъдност на Софийския апелативен съд. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд/вж.т.2 ТР3-2005-ОСГКТК/, което на основание чл.130 З. е задължително за органите на съдебната власт. Нормите, регламентиращи родовата подсъдност на жалбите срещу действия на съдебния изпълнител/чл.436, ал.1 ГПК/ и редът за тяхното разглеждане/чл.437 ГПК/ са аналогични на тези в чл.333, ал.1 и чл.334 ГПК, отм., поради което посоченото тълкувателно решение не е загубило сила. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд