Определение № 7375 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. Л., К. И. М. и Сдружение „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България“ (СРААПОЗБ), чрез пълномощника адвокат Х. Стойкова, срещу определение № 500 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело № 374/2024 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу издаденото от министъра на земеделието и храните - разрешение № 139/28.12.2023 г. за извършване на развъдна дейност, съгласно чл. 20 от Закона за животновъдството (ЗЖ), в полза на Сдружение „Развъдна асоциация на Софийска Елинпелинска овца“ (СРАСЕО). Частните жалбоподатели релевират доводи за неправилност на атакуваното определение, като молят за неговата отмяна, с връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Възразяват срещу извода на АССО, че интерес да оспорват процесното разрешение имат членовете на СРАСЕО. А. Л. и К. М. заявяват, че притежават стада от породата, което налага да членуват в организация, която има разрешение за развъдната й дейност. Атакувайки процесния акт, те защищават не само своите права, но и правата на всички собственици на овце от тази порода. Твърдят, че е било отнето разрешението на сдружението в което членуват - СРААПОЗБ и единствената им възможност е да членуват в СРАСЕО, но тъй като считат, че при издаването на процесното разрешение са допуснати нарушения, това води до пряко нарушение на правата им за членство. От своя страна СРААПОЗБ заявява, че е подало искане да му бъде издадено такова разрешение за развъдна дейност преди СРАСЕО, но по неговото искане е налице мълчалив отказ, а искането на СРАСЕО е било удовлетворено. Счита, че с това органът е допуснал дискриминация по чл. 29, ал. 3 ЗЖ по отношение на него. Позовава се на чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗЖ и счита, че наличието на вече одобрена развъдна програма на другото сдружение, е отрицателна предпоставка за одобрение на нова организация. Ответникът - министър на земеделието и храните, чрез пълномощника юрисконсулт М. Колева, в срока по чл. 232 АПК представя писмен отговор, в който по подробно изложени съображения оспорва частната жалба и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С оспореното определение на основание чл. 159, т. 4 АПК, АССО е оставил без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против издаденото в полза на СРАСЕО разрешение № 139/28.12.2023 г. от министъра на земеделието и храните, за извършване на развъдна дейност съгласно чл. 20 ЗЖ. При постановяването му съдът е приел, че Л. и М. нямат правен интерес от оспорването, а имат интерес да членуват в организация която притежава разрешение за извършване на дейността със съответните животни. Искането им да се отмени процесното разрешение не е в техен интерес. Евентуалната му отмяна не означава, че автоматично ще бъде издадено друго разрешение, а би ги поставила в невъзможност да осъществяват дейността си, тъй като няма да членуват в организация, която има разрешение за това. По отношение на СРААПОЗБ съдът счита, че също не са били изпълнени дадените указания да се обоснове правния интерес. Това, че подаденото от това сдружение заявление не е било разгледано, а е било удовлетворено подаденото по-късно искане на СРАСЕО, не променят извода за липса на правен интерес, защото при мълчалив отказ, за СРААПОЗБ е налице правна възможност да реализира правата си чрез оспорването му. В крайна сметка е посочено, че жалбоподателите не са адресати на процесното разрешение № 139/28.12.2023 г. Определението е правилно, макар по различни от изложените в него мотиви. Съгласно чл. 159, т. 4 АПК правният интерес от оспорване на административния акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Правен интерес да оспорва разрешение № 139/28.12.2023 г. за извършване на развъдна дейност, издадено на СРАСЕО, има само това сдружение, но не и субекти които не са засегнати от него. Разрешението за извършване на дейността засяга пряко само правата на сдружението в качеството му на юридическо лице и поражда правни последици само спрямо него, като адресат на акта. Не може да бъде възприето становището, че правен интерес да оспорят разрешението имат физически лица, които участват в друго сдружение, претендиращо да извършва развъдна дейност, нито самото такова друго сдружение, каквото е СРААПОЗБ. Правният интерес за оспорване на административния акт е обусловен от степента, в която се засяга правната сфера на едно лице. Законът изисква засягането да е пряко и непосредствено. С разрешението в конкретния случай се засяга единствено правната сфера на СРАСЕО и затова то единствено е активно легитимирано да оспори това разрешение. Неоснователни са и останалите възражения на частните жалбоподатели. Обстоятелството, че Л. и М. притежават стада от породата и следва да членуват в организация притежаваща разрешение за развъдната й дейност, не ги противопоставя на интересите на СРАСЕО. Двамата могат да членуват в това или друго сдружение - по техен избор, още повече в ЗЖ няма изискване да бъде издавано разрешение за извършване на развъдна дейност само на една развъдна организация. Освен това, сред основанията на чл. 30б, ал. 2 ЗЖ за отказ за одобряване на развъдна програма и издаване на разрешение за развъдна дейност, няма предвидено такова основание за отказ - съществуване на вече одобрена развъдна програма за съответната порода. Броят на вече одобрените развъдни програми действително се взема предвид от органа при произнасянето му на основание чл. 30б, ал. 3, т. 1 ЗЖ, но не е вярно твърдението на СРААПОЗБ, че наличието на вече одобрена развъдна програма на друго сдружение, е отрицателна предпоставка за одобрение на нова организация, тъй като това наличие не е сред основанията за отказ по чл. 30б, ал. 2 ЗЖ. Л. и М. не могат да претендират защита на чужди права от името на всички собственици на овце от тази порода. Това, че СРААПОЗБ от свое име е инициирало процедура по издаване на такова разрешение, му предоставя съответна възможност да защити - както правата си като сдружение, така и правата на своите членове, но именно в хода на тази процедура, включително ако счита, че органът е допуснал дискриминация по чл. 29, ал. 3 ЗЖ. Съществуването на инициираната от това дружество друга процедура, не му дава право да защищава правата си, като оспорва акта издаден в полза на друг правен субект, какъвто е СРАСЕО. След като решението по изложените по-горе съображения не поражда непосредствени правни последици за жалбоподателите, то те не са процесуално легитимирани да го обжалват. Законосъобразен е изводът на АССО, че за жалбоподателите не е налице правен интерес за оспорване на разрешение № 139/28.12.2023 г. на министъра на земеделието и храните. Поради изложеното настоящия състав намира, че оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, ответният орган има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да бъде присъдено в тежест на частните жалбоподатели. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение