Решение № 534 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2018 г.

Решение № 534 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Сеферов от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Д. Димитров, против решение № 289 от 02.05.2018 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по административно дело № 199/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против неоснователни действия и бездействия на органи на РУ "Полиция" при ОД на МВР - Пазарджик. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде осъден административният орган да извърши фактическите действия, както и присъждане на деловодните разноски за производствата пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началникът на РУ "Полиция" – Велинград при ОДМВР – Пазарджик, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира сезиралата го жалба за неоснователна. С оглед уточнението на жалбата, направено от процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 02.04.2018 г., а именно, че се обжалва невръчването на наказателни постановления /НП/ по АУАН № 192314 от 21.04.2017 г. и АУАН № 192315 от 21.04.2017 г., както и обстоятелството, че А. Сеферов е поискал с писмено заявление, получено на 08.02.2018 г. от началника на РУ "Полиция" – Велинград, да му бъдат връчени евентуално издадените по цитираните актове НП, правилно административният съд е приел, че е сезиран с искане да бъде осъден ответника да извърши фактически действия по връчване на НП на основание чл. 257 АПК. Съдът е обосновал е верен извод за допустимост и неоснователност на искането. Правилно е приел, че то е подадено в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от търсената защита по реда на реда на глава петнадесета, раздел ІІ /чл. 256 и чл. 257 АПК/ срещу твърдяното от нея неоснователно бездействие на административен орган, поради което е допустимо /виж в този смисъл определение № 5019 от 05.04.2012 г. по адм. д. № 4173/2012 г. на ВАС, трето отделение и решение № 10568 от 16.08.2018 г. по адм. д. № 9045/2017 г. на ВАС, седмо отделение/. За да отхвърли искането като неоснователно Пазарджишкият административен съд е приел, че връчването на НП е част от специално производство, уредено в глава трета от ЗАНН, поради което защитата против несъблюдаването на правилата за връчване не може да бъде реализирана по реда на чл. 256 и чл. 257 АПК, регламентиращи защита срещу неоснователно бездействие на административен орган. Доколкото в чл. 58 ЗАНН не са регламентирани от законодателя конкретни правила за връчването на НП, то се извършва по реда на чл. 180 НПК с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН. Чл. 58, ал. 1 ЗАНН задължава наказващият орган да връчи НП на нарушителя. Нормата е в глава трета, раздел четвърти ЗАНН, уреждаща производството по налагане на административни наказания. С оглед на това касационният състав споделя изложените в първоинстанционното решение мотиви в насока, че връчването на НП, макар и фактическо действие с правно значение, е част от производството по издаване на НП и процесуален способ за уведомяването на лицето, за да може то да реализира защитата си чрез обжалването му. От данните по делото се установява, че всъщност спорът между страните е за това дали НП са редовно връчени по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като такива са твърденията на ответника и представените от него писмени доказателства. Компетентен да разреши този спор е единствено районният съд в производството по оспорване на НП, поради което същият не може да бъде разрешен от административния съд в производство по реда на чл. 256 и чл. 257 АПК. По тези съображения проверяваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат претендираните разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 02.05.2018 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по административно дело № 199/2018 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.