Определение № 12101 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молба вх.№ 12936/23.08.2024 г., подадена от „Ванхестбул Юръп Продакшън“ООД със седалище и адрес на управление гр. Гурково, общ. Гурково, обл. Стара Загора, [улица]представлявано от управителя М. Х., чрез процесуалния му представител адв. Х. Казармов, за изменение на решение №9073 от 22.07.2024г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото адвокатско възнаграждение в размер на 15881.98лв., както и други разноски в размер на 1 422лв. Насрещната страна – „Буленерджи Кооперейшън“ООД от гр. Гурково, [улица]представлявано от И. Г. чрез адв. П.Славов, в писмено становище изразява становище за неоснователност на молба и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Насрещната страна – „Булметал“ АД от гр. Гурково, [улица], чрез процесуалните представители адв. Г.Събев и адв. Я. Чанкова, изразяват становище за недопустимост и неоснователност на искането, поради което отправят искане за оставяне без уважение на молбата за изменение на постановено съдебно решение в частта му за разноските. Насрещните страни – КЗК, К.К., Б.Шойлеков, А. А., А. П., не изразяват становище по молбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и наведените в искането съображения, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество – е частично основателно, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта му за разноските се иска, е отменено решение №570 от 05.05.2023г., постановено по адм. дело № 239/2022г. по описа на Административен съд София-област и вместо това е постановено отмяна на решение №132/24.02.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-622/2021г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне по искането на „Ванхестбул Юръп Продакшън“ООД при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Отменя определение №785/15.06.2023г., постановено по адм. дело №239/2022г. по описа на Административен съд София-област и „Буленерджи Кооперейшън“ООД, „Булметал “АД, Комисия за защита на конкуренцията, К. А. К., А. К. А. и Б. П. Ш. и А. В. П. са осъдени солидарно да заплатят разноски в размер на 1287 лева на „Ванхестбул Юръп Продъкшън“ООД. Изрично в тази връзка, в мотивите на решението тричленният състав изтъква, че приема за неоснователно искането на „Ванхестбул Юръп Продъкшън“ООД, предявено чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски за адвокатска защита в размер на 14081.98лв, с оглед обстоятелството, че от представените доказателства за изплащането му към адвокатско дружество не са налице данни относно размера на адвокатския хонорар изплатен само за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно субсидиарно приложимото в производството правило на чл. 143 АПК, поради което касационният състав не е присъдил претендираните разноски. При тези данни настоящият състав счита, че не са налице материалноправните предпоставки за допълване или изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските относно претендираното адвокатско възнгараждение. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението". В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В случая не се установява никоя от тези две хипотези, тъй като несъмнено не е налице пропуск на съда да разгледа и обсъди своевременно заявената от „Ванхестбул Юръп Продъкшън“ООД, претенция за присъждане на разноски, нито допусната грешка при произнасянето по нея. Изтъкнатите в искането за изменение на решението по делото в частта му за разноските относно претендираното адвокатско възнаграждение, не променят този извод, доколкото по аргумент от чл. 143 АПК, ценен в контекста на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, при неблагоприятен за нея изход от делото, страната дължи разноски за заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат и ако заплащането е установено, като действително направено в полза на този адвокат, по делото. Вярно е, че право на всяка страна в съдебното производство е да организира защитата си, както счита за най-удачно, а оттам и да ангажира процесуални представители според собственото си виждане за адекватна правна защита, но размерът на възнагражденията, заплатени за защита, надвишаваща определената в текста на чл. 143 АПК, не може да бъде вменен в тежест на другите страни в производството. Предвид това и липсата на данни, позволяващи определянето на сумата, претендирана от „Ванхестбул Юръп Продъкшън“ООД, като изплатена за възнаграждението на само един адвокат, осъществил процесуалното представителство по делото, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел заявената от обединението претенция за разноски за адвокатска защита, за недоказана и съответно - неоснователна, при което я оставил без уважение. При отсъствието на фактическо и правно основание за изменение на решението по отношение на присъждането на адвокатско възнаграждение, въз основа на изтъкнатите за това доводи, искането като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. На следващо място настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допълване на решението в частта за разноските по отношение на сумата в размер на 135 лева, представляваща довнесена държавна такса за частно производство. В мотивите на решението, чието изменение в частта му за разноските се иска, тричленният състав на ВАС е присъдил 15 лева за заплатена държавна таса за частно производство. Видно от приложеното по делото разпореждане №1550/18.07.2023г. на Административен съд София-област, е указано на дружеството да довнесе допълнителна държавна такса в размер на 135.00 лева /л.34 от делото/. Същото е изпълнило вмененото му с разпореждане задължение като е представило платежен документ за внасянето й по сметката на ВАС /л. 39 от делото/. Съдът не се е произнесъл по отношение на допълнително внесената държавна такса, поради което пропускът на съда да се произнесе се преодолява с допълването на решението, което е заключителен акт в производството. С оглед изложеното, следва да се допълни решение № 9073/22.07.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 7463/2023 г., в частта за разноските, като се осъдят „Буленерджи Кооперейшън“ ООД, „Булметал“ АД, Комисия за защита на конкуренцията, К. А. К., А. К. А. и Б. П. Ш. и А. В. П. да заплатят солидарно на „Ванхестбул Юръп Продъкшън“ООД разноски за заплатена държавна такса в размер на 135.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,