Определение № 7226 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2024 г.

Производството е по 229, ал.1, т.2 от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба ДЗЗД „Здравословно ученическо хранене“ със седалище в град София против определение № 2529/08.03.2024г., постановено по административно дело № 2016/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РВР24-РД91-8/13.02.2024г. на кмета на район „Връбница“, Столична община, е оставено без разглеждане като недопустимо. Ответникът по частната жалба- кметът на район „Връбница“ в Столична община не е представил възражения против нея в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.166, ал.3 от АПК и от надлежна страна в производството, за която постановеният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Със заповед № РВР24-РД91-8/13.02.2024г. на кмета на Столична община, район „Връбница“, издадена на основание чл.65, ал.2 ЗОС, е наредено да се изземе от ДЗЗД „Здравословно ученическо хранене“ общинско помещение с предназначение за осъществяване на ученическо столово и бюфетно хранене, находящо се сградата на [адрес], [населено място], [улица]. В заповедта е наредено предварителното изпълнение да се осъществи на 15.02.2024г. от 10.00 часа със съдействието на органите на полицията. Изземването е извършено на 15.02.2024 г. от служители на Столична община, район „Връбница“ и в присъствието на служители на 09 РУ на СДВР. За изземването е съставен протокол – опис от същата дата. При тези данни първоинстанционния съд е направил извод, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е недопустимо поради липса на правен интерес, поради което го е оставил без разглеждане. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Спирането на изпълнението по чл.166, ал.2 от АПК е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението по предявеното оспорване. При това производството по искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е допустимо, ако изпълнението не е реализирано. В противен случай- при осъществено изпълнение на административния акт, искането е лишено от предмет, тъй като няма какво да бъде спряно. В настоящата хипотеза е оспорена заповед за изземване на част от общински недвижим имот, издадена от кмета на район „Връбница“ на основание чл.65, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за общинската собственост. По силата на чл.65, ал.4 от ЗОбС е допуснато предварително изпълнение на административните актове от посочения вид. В хипотезите на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт законодателят е предвидил, че това изпълнение може да бъде спряно при наличието на определени предпоставки, установени в чл.166, ал.2 от АПК във връзка с чл.60, ал.1 от АПК. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че оспорената заповед на кмета на район „Връбница“ е изпълнена преди подаването на жалбата срещу нея. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че искането е недопустимо поради липса на правен интерес. Касационната инстанция не споделя застъпената в частната жалба теза, че в настоящата хипотеза искането за спиране на изпълнението не е недопустимо по аргумент от чл.60, ал.7, изр.2 от АПК. В конкретната хипотеза искането за спиране е направено в производството по оспорване на заповедта за изземване и се основава на разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, в тази хипотеза съдът има правомощие само да спре предварителното изпълнение, но не и да го отмени. Ето защо в случая е неприложима по аналогия разпоредбата на чл.60, ал.7, изр.2 от АПК, доколкото същата определя правомощията на съда в различно производство, което има за предмет контрол върху законосъобразността на предварителното изпълнение, допуснато по разпореждане на административния орган, издал акта. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,