Определение № 8517 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 819/2026 г.

Образувано е по искане подадено от ЕТ „Х. Д. Тамах“, със седалище и адрес на управление гр. Кричим, [улица], представлявано от Х. К. Д., чрез процесуалния представител адв. Р. Димитров за отмяна на решение №8072 от 22.07.2025г., постановено по адм. дело №964/2025г., по описа на ВАС, III отд. на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В искането се обосновават доводи за наличието на основания за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Твърди се, че между същите страни и на същото основания и искане е постановено друго влязло в сила решение на Върховния административен съд, което му противоречи, а именно решение № 6497 от 17.06.2025 г., постановено по адм. д. № 930/2025 г. на Върховния административен съд. Моли искането за отмяна да се уважи. В съдебно заседание поддържа искането. Ответникът по искането – Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. Николова, в представено писмено становище възразява срещу направеното искане за отмяна и моли същото да бъде оставено беp уважение като неоснователно и необосновано, тъй като не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. В съдебно заседание процесуалния представител оспорва искането за отмяна счита, че същото е просрочено, респективно неоснователно. Претендира присъждане на разноски. При извършената от настоящия петчленен състав на ВАС, Първа колегия, служебна проверка за допустимост на искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК съдът намира същото за недопустимо като подадено след изтичане на преклузивния три месечен срок по чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК поради следното: В настоящия случай искането за отмяна на влязло в сила решение като правно основание е посочено чл.239, т.4 от АПК, т.е. когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Сроковете за подаване на искането за отмяна са регламентирани в чл. 240 АПК. Според чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК е предвидено, че отмяната може да се иска в тримесечен срок от деня на влизане в сила на последното решение. Решение №8072 по адм. дело №964/2025г., по описа на ВАС, III отд., чиято отмяна се иска е постановено на 22.07.2025г., същото е окончателно и е влязло в сила на същата дата. Съдебният акт за когото се твърди, че противоречи на този съдебен акт е решение №6497 от 17.06.2025г., постановено по адм. дело №930/2025г. на Върховния административен съд. При тези констатации срокът за подаване на искането за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК е тримесечен, считано от влизане в сила на последното решение за случаите по чл. 239, т. 4 АПК. В случая последното решение е: решение №8072 от 22.07.2025г., постановено по адм. дело №964/2025г., по описа на ВАС, III отд., а искането за отмяна е подадено на 01.12.2025 г. настоящият състав след като съобразно правилото за броене на сроковете по чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) срокът изтича на съответното число на последния месец, което в случая е 22.10.2025 год., в тази връзка следва да се приеме, че искането е подадено след изтичане на тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК. С оглед правилното тълкуване и прилагане на чл. 240 от АПК, искането за отмяна се явява просрочено. Срокът е процесуален и преклузивен. Пропускането му е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Заявеното след изтичането му право на извънредна защита отрича допустимостта на искането, мотивираща настоящия петчленен състав да го остави без разглеждане и да прекрати производството. С оглед на изложеното определението, с което е даден ход на делото по същество от открито съдебно заседание на 14.05.2026 г., следва да се отмени и производството по искането като недопустимо следва да се прекрати. Предвид изхода на спора в тежест на молителя следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и на основание чл. 159, т. 5 във връзка с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,