Определение № 143 от 16.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2640/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение от 25.10.2016 г. по в.т.д.№517/2016 г. на АС Варна, с което е спряно производството по делото до приключване на т.д.№24/2013 г. на ОС София. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като изходът на спора по производството по несъстоятелност на [фирма] /т.д.№24/2013 г. на ОС София/ не е обуславящ изхода на спора по в.т.д.№517/2016 г. на АС Варна, предвид невъзможността да се установят със сила на пресъдено нещо права и факти, релевантни за субективното право по спряното производство и поради обстоятелството, че изходът на производството по несъстоятелност не може да промени основанието и вида на иска, а може само да определи по размер твърдяната от ищеца вреда. Ответникът по частната жалба – [фирма] заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Предмет на спора по в.т.д.№517/2016 г. на АС Варна са предявени от [фирма] срещу [община] искове: по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв. /обезщетение за настъпили от неизпълнение на договор, сключен между страните с конклудентни действия на 28.01.2010 г., вреди, изразяващи се в разликата между частта от вземанията на банката към [фирма], която банката е щяла да събере, при изпълнение на ответника на задълженията му по договора и частта, която банката е възможно да получи при осребряване на имуществото на посоченото трето по делото лице в откритото спрямо него производство по несъстоятелност/, евентуално съединен с иск по чл..49 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв. /обезщетение за настъпили от неизпълнение от ответника на задължения, произтичащи от разпоредбите на ЗОЗ, вреди, изразяващи се в разликата между частта от вземанията на банката към [фирма], която банката е щяла да събере, при изпълнение на ответника на задълженията му по договора и частта, която банката е възможно да получи при осребряване на имуществото на посоченото трето по делото лице в откритото спрямо него производство по несъстоятелност/. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че делото по несъстоятелност на [фирма] /т.д.№24/2013 г. на ОС София/ се явява преюдициално по отношение размера на иска по в.т.д.№517/2016 г. на АС Варна, с оглед което е и спрял производството по делото до приключване на т.д.№24/2013 г. на ОС София. Разпореждането е правилно. Приключването на производството по несъстоятелност на [фирма] има значение за правилното установяване на релевантни за спора по т.д.№517/2016 г. на АС Варна факти и по конкретно за имуществените права на третото по делото лице, формиращи масата на несъстоятелността и за степента на удовлетворяване на банката след осребряване на това имуществото /производството по несъстоятелност е в тази фаза/, следователно и за правилното решаване на спора от правна страна. От изложеното следва, че е налице хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а обжалваното определение за спиране на производството се явява законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение