Определение № 819 от 23.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 204/2010 г.

Образувано е по частна касационна жалба на “Б – и ц С” АД срещу определение № 9 от 12.01.2010 г. по т.д. № 929/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба срещу решение № 142 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 1686/2008 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба “Бизнес център и инкубатор “И” ООД и “Б” ООД изразяват становище за неоснователност на наведените с нея отменителни основания. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. С обжалваната част на определението на тричленния състав на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на “Б – ин. ц. С.” АД срещу решение № 142 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 1686/2008 г. на Софийски апелативен съд поради просрочието й. В съобразителната част на определението е прието, че касаторът е бил уведомен за решението на Софийски апелативен съд на 13.03.2009 г., на която дата според приложената по делото (л.155) молба-образец 4 процесуалният му представител адв.Койкова е получила препис от него и от този момент е започнал да тече посочения от съда едномесечен срок за обжалването му. Счетено е, че последващото връчване на съобщение за решението на 25.03.2009 г. е ирелевантно за началото на посочения от въззивния съд едномесечен срок, след като този срок е започнал да тече от посочената предходна дата. Обжалваният съдебен акт е неправилен и следва да се отмени. Вярно е, че според константната съдебна практика получаването на препис от решението по молба на страната и връчването му по реда на ГПК имат еднакъв процесуален ефект. Приравняването им по последици е допустимо само когато са спазени формалните законови изисквания на чл.44 и сл. ГПК, регламентиращи редовното връчване на съобщения и призовки. Тези изисквания обаче не са спазени при връчването на незаверен препис от решението на 13.03.2009 г. Върху молбата от 11.03.2009 г. не е отбелязано кой съдебен служител е връчил поисканите с нея документи, а съгласно чл. 44 ГПК връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването. Следва да се има предвид, че в чл. 57 ГПК е установена формата на призовката, съответно на обявлението, което се връчва на страната, като трябва да е спазено и мястото на връчването, а съгласно чл. 50 ГПК, съобщенията до юридическите лица се връчват в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Няма пречка с оглед разпоредбата на чл. 51 ГПК призовката, съответно съобщението, да се връчи и лично на пълномощника на страната по делото, но това обстоятелство в случая не е надлежно удостоверено при получаването на незаверен препис от решението. Отделен е въпросът дали такъв действително е поискан и получен от пълномощника на касатора, доколкото с подписа си последният е удостоверил получаването на “документи”, а съдебният акт, с който съдът се произнася по спора, несъмнено няма правната характеристика на приложен по делото документ. По изложените съображения не може да се споделят направените с обжалваното определение изводи, че срокът за обжалване на решението на Софийския апелативен съд по т.д.№ 1686/2008 г. е започнал да тече на 13.03.2009 г. и съответно е изтекъл на 23.04.2009 г., когато “Б. – и. ц. С.” АД е подал касационната си жалба срещу това решение. Определеният му от въззивния съд срок за обжалване е започнал да тече на 25.03.2009 г., когато по реда на чл.51 ГПК съобщението заедно с преписа от решението е връчено на адв.К., следователно касационната жалба срещу него е подадена в срок, което налага определението на ВКС, Второ търговско отделение по т.д.№ 929/2009 г. да бъде отменено в посочената му част, а делото върнато за произнасяне по нея по реда на чл.288 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение